Zhivko Kyuchukov 
Пролетният дял от първенството стартира. Едно от нещата, върху които трябва да се акцентира от случилите се през паузата, е свързано с треньорите. В България, а и като цяло по нашите географски ширини, техният пост никак не е стабилен и сме свикнали да ги освобождават наистина по всяко време. През изминалата зима обаче треньорите в Първа лига останаха изненадващо стабилни. Толкова стабилни, колкото не са били от точно 15 години. Равносметката показва, че от 16 клуба в елитната ни дивизия само в един имаше треньорска рокада. Тя се случи в Пирин Благоевград, където доскорошният наставник Иво Тренчев бе сменен през зимата от украинеца Александър Бабич.
За последно през зимата на 2008 година Първа лига бе съставено от 16 отбора, а треньорската рокада бе само една. Тя бе в Берое, където Николай Демирев бе заменен от Илиан Илиев.
Оттогава неизменно имаше по две, по три, че понякога и четири треньорски смени през зимата. Имаше и още три паузи (тези през 2015-а, 2016-а и 2017-а), в които само една треньорска глава падна, но пък тогава елитната дивизия беше съставена от по-малко от сегашните 16 клуба. Това означава, че и в споменатите три сезона треньорите са били по-несигурни за поста си, отколкото са в момента. За сравнение ще кажем, че преди година по това време смените бяха три. Любо Пенев бе сменен от Тодор Янчев в ЦСКА 1948, Бруно Балтазар наследи Желко Копич в Ботев Пд, а Димитър Димитров-Херо бе назначен в Спартак Вн след Тодор Киселичков. Специално последната рокада бе анонсирана значително по-рано, но се случи през зимата.
Прави впечатление, че Станислав Генчев е най-често сменяният през зимата. Специално в Лудогорец, дали след като е бил временен, или постоянен вариант, той бе махан от поста старши треньор три сезона поред. Бе наследяван от Павел Върба, Валдас Дамбраускас и Анте Шимунджа. А веднъж и в Етър от Красимир Балъков, като в някои от ситуациите, включително и тази в Търново, той оставаше и в щаба на новия наставник.
По принцип зимата изглежда най-подходящият момент за треньорски смени. Това е най-дългият период от календара без официални мачове и времето за намиране на точния човек е най-продължително. Може да се окаже, че даденият кредит на доверие на клубовете към треньорите сега е бил измамен и доста от тях да правят рокадите в хода на пролетния полусезон. И тогава да им е трудно за намиране на заместник и да съжаляват, че не са прибегнали към смяна по-рано. Разбира се, може да се окаже, че правилно са се доверили на настоящите. Времето ще покаже. Но каквато и да е причината изминалата зима ще се запомни като тази, в която треньорите бяха най-неприкосновени от 15 години насам./ „Мач Телеграф
