Boicho Provadiev 
След победата над Черно море с 2:0, вече и математически е ясно. че Левски за 33-и път в историята си ще завърши на второ място в първенството. В това отношение „сините“ са рекордьори и поради този факт фоновете им постоянно търпят подигравки от тези на ЦСКА. И наистина целта пред Левски винаги трябва да бъде първото място. Второто символизира калъфката и никога не е било повод за радост, още по-малко пък за гордост. Но специално настоящата позиция, която бе официализирана преди два дни, трябва да се отчете като успех. Не защото е нещо невероятно.
Истината е, че това място беше максимално възможното. Особено от януари насам, когато бе назначен Хулио Beласкес. Испанецът наистина може да е доволен от постигнатото, поне като резултати. Ако имаше равен старт с Лудогорец, то можеше и да му се търси сметка. При минус 13 точки и четвърто място през зимата – няма какво повече да се иска от него.
Играта вече е нещо друго. Да, слаба беше в няколко мача, но някой помни ли Левски да е имал 30 силни поредни срещи в един сезон? дори и 25? И сред левскарите има мрънкачи, които сега обясняват, че им е болно „сините“ да се борят за второ място или да се радват не него. Да де, ама същите хора през зимата, ако ги бяхте питали: „Левски ще се класира ли в Европа през първенството?“, повечето щяха да кажат категорично – He! И щяха да прогнозират, че отборът вероятно ще изпусне да се класира в Топ 4. Щяло да бъде чудо дори да завършат пети, за да играе бараж. Сега, когато второто място дойде безапелационно, пак мрънкат. Включително и по Веласкес. Какво можеше да направи той? Докато изпълни целта си, загуби само от Черно море. И двата пъти минимално, и двата пъти до голяма степен поради лошо стечение на обстоятелствата. Всички останали противници – с добра или лоша игра от страна на Левски – не успяха да се справят със „сините“.
Това 33-о второ място в историята е много по-различно от всички останали. То доста повече прилича на сребро, отколкото на калъфка. Смело може да се каже, че в повечето от останалите 32 случая, Левски до много по-късно е бил в борбата за титлата, отколкото сега. И затова, когато е губил битката за първото място, е било много по-удачно да се каже, че е взел калъфката. Този сезон Левски абдикира от битката за титлата още през октомври. След загубата от Септември на „Герена“, тогавашният треньор Станислав Генчев каза, че за първото място вече е абсурдно да се говори. Въпреки че именно той се пъчеше, че отборът му ще е претендент за златните медали, но му се наложи бързо да осъзнае жестоката действителност. А тя е, че с този състав, с който Левски разполага, няма как да бъде безапелационен лидер.
И така всичко вече е ясно. „Сините“ са втори и в подножието на върха. По-важното е какво ще правят от сега нататък, за да пробват догодина да се качат на него. Тези 14 милиона лева печалба, които бяха обявени за миналата година, са нещо невиждано в историята на един футболен клуб. Ако 30% от тази сума се отдели за подсилваме на отбора през следващия сезон, със сигурност ще има трети фаворит за златото, освен Лудогорец и ЦСКА.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
