Треньорите ли са проблемът на Левски? Четири различни стила – четири избухвания, последвани от…

Испанският треньор Хулио Веласкес води Левски към нещо, което клубът не е постигал 9 години – второто място в Първа лига. За „сините“ фенове, разбира се, това не е особено постижение, но когато любимият ти отбор не е печелил титлата от 16 години, нещата трябва да се погледнат и от една друга страна, колкото и нелицеприятна да е тя.

Напоследък много се коментира дали Веласкес е правилният човек на Левски. Появиха се и мнения, че той нямал класата да води „сините“ футболисти, нищо че преди това е бил треньор на Бетис, Виляреал и по няколко тима от Серия А и елита на Нидерландия.

Факт е, че испанецът сякаш все още се лута в опитите си да разкрие същината на българския футбол, която е доста объркана и странна. При всички положения обаче Левски играе по-хубав футбол при Веласкес в сравнение на този при Станислав Генчев, което несъмнено доказва правотата на назначението му. Тук говорим за футбол, който отговаря на ДНК-то на Левски, а не както при Генчев – футбол тип „Крумовград“.

Реално последните четирима треньори, водили Левски, са различни като стил и визия за играта.

Почваме с иконата – Станимир Стоилов, донесъл Купата, след като отборът дълги години нямаше трофей. Мъри направи изключително много за Левски. Той върна феновете на трибуните, върна левскарския дух, позабравен в годините, и помогна за оцеляването на клуба. Отделно Стоилов създаде един силен отбор, общо взето с жълти стотинки. В същото време обаче Левски при Мъри записа серия от 11 мача в Първа лига без победа! „Сините“ не играха слабо във въпросните срещи, но така или иначе не спечелиха нито една от тях. Когато се удари чертата – при Мъри коефициентът на спечелени точки е най-нисък от карето специалисти, водили тима през последните три сезона – 1,8.

Стоилов беше наследен от Николай Костов, който смени солидно стила на Левски. При него топката се разиграваше много в собствената половина, а атаките бяха толкова постепенни, че направо да ти стане скучно. Неговите спечелени точка средно на мач бяха по-високи от тези на Мъри – 1,83.

Стигаме до Станислав Генчев, който дойде с гръм и трясък на „Герена“, след като под негово ръководство Крумовград направи страхотен сезон. Едно е обаче да си в Левски и съвсем различно – в Крумовград. Всички много скоро разбраха това, след като Генчев превърна „сините“ в тим, който разчита на изритани топки и статични положения, за да вкара гол. В същото време обаче, именно при Генчев коефициентът на спечелени точки е най-голям – 2,1.

Стигаме до Хулио Веласкес, който е втори в списъка с 1,84, а отделно от това при него Левски играе в стил, който най-много напомня на този на Станимир Стоилов.

Стигаме и до най-важната част от този анализ – футболистите.

Истината е, че и четиримата треньори, водили Левски през последните три сезона – Мъри Стоилов, Николай Костов, Станислав Генчев и Хулио Веласкес – започнаха с взрив на „Герена“ – серия от победи, силна игра, големи надежди. Постепенно обаче нещата започнаха да буксуват, а ентусиазмът в играта и при феновете да гасне малко по малко. Изводът от това е само един и се повтаря четири пъти – футболистите на Левски, които в голямата си част са едни и същи и при четиримата наставници, нямат класа да изведат отбора до нещо голямо.

С други думи – към днешна дата проблемът на Левски не е в треньора! Четворна експертиза показа, че играчите гонят треньорите в Левски с класата си, която не отговаря на амбициите на клуба./ „Мач Телеграф“