Три задачи пред Янев

Завръщането на Христо Янев като треньор на ЦСКА отприщи вълна от позитивна енергия. На моменти граничеща с еуфория, която здравият разум не може да оправдае. И все пак тази положителна енергия, нова за армейския мрак напоследък, е естествена, защото Янев е светла фигура за червената общност. Но емоциите от носталгия сред привържениците по сезона с предпоследната купа ще отминат, а сърдечно посрещнатият наставник ще бъде погълнат от реалността на тежките изпитания пред него. В ролята му на старши треньор пред някогашния блестящ изпълнител на статични положения има три основни задачи до зимната пауза. С първата и изглеждаща като най-ключова той е наясно, защото говори за нея на представянето си. Силно необходимо е увереността на футболистите да се върне, за да дойдат и победите, от които ЦСКА толкова много се нуждае. В синхрон с възвръщането на самочувствието, индивидуално и отборно, е задължително Христо Янев да трансплантира на състава манталитет на победител. В момента той е на отбор под средното ниво, а за това основните виновници са последните треньори. За доброто на червения клуб и лошо за генералната идея да се печели с хубав футбол тимът първо ще трябва да влезе в амплоато на настойчив боец на ринга, да започне процес „трупане на точки и изкачване в класирането“.

За реализацията на тези усилия старши треньорът и скромният му щаб ще трябва да вкарат във форма и да извадят най-доброто от максимално много от наличните играчи. В настоящата ситуация за стил, какъвто и да е, изобщо не може да става дума. Никой в червената общност няма това очакване към 46-годишния специалист. Включително защото след 10 години в занаята все още не е ясно каква е чисто футболната му философия. Асоциираща дума е боеспособност и с оглед нивото на повечето от съперниците в родния шампионат тя е почти достатъчна засега.

Някъде тук идва и третата ключова задача пред любимеца на червената публика Ицо Янев. За да подобри резултатите на армейците, краткосрочната цел, посочена от самия него, освен ментален обрат в поведението на футболистите, Христо ще трябва да покаже качества и отвъд себе си в тактически аспект. На хоризонта се задават сблъсъци, които предполагат осезаемо присъствие на стратегия. Още днес Янев трябва да матира Станислав Генчев, който неведнъж е демонстрирал, че с дисциплина и хитрости умее да извлича максимума от отделни двубои. Показвал го е и конкретно срещу ЦСКА. След седмица пък в София ще пристигне шампионът Лудогорец и именно успех в такъв мач би инжектирала увереност, че ЦСКА може не само да излезе от дълбоката криза, но и да постигне постоянство със серия от победи. Независимо от факта, че разградчани са далеч от бляскавите си сезони, в първенството нямат загуба, в Лига Европа стартираха с победа, а на скамейката си имат наставник със самочувствие на шампион. И освен всичко ще търсят 3-те точки на всяка цена, за да не изостават от моментните си конкуренти в борбата за титлата – Левски и тима от Бистрица. Такъв Лудогорец ще е голямо предизвикателство за Христо Янев и подопечните му, но точно сега е моментът за заявяване и качване обратно на сцената. След октомврийската пауза идват мачове с Добруджа, Берое и Монтана, като преди ноемврийското прекъсване е и голямото дерби с Левски. За неговото значение думите са излишни, но не е излишно да се отбележи, че в момента Левски, освен с характер и себераздаване, се отличава и като най-добре подготвения тактически отбор. Позитивни резултати в тези три ключови двубоя (другите са повече от задължителни с оглед съперниците) посредством трите важни задачи пред Янев са предпоставката за получаване на така желаното време. За бъдещ игрови облик картбланшът е налице, но победите са безалтернативни и трябва да се случат сега и веднага. А след това Янев да си даде много ясна сметка, че това се е случило благодарение преди всичко на ентусиазъм, мускули и индивидуални проблясъци. И че за да се установи трайно на треньорския пост, както и да се превърне в една от много малкото бели лястовици на българската треньорска школа, е необходимо значително да надгради себе си и да продължи напред с много по-голям като експертиза и мащаб треньорски щаб. Ако това не се случи, неприятната истина ще лъсне напролет или най-късно през лятото, когато ЦСКА евентуално ще се е завърнал на европейската сцена.

Петър Здравков/ „Тема спорт“