ЦСКА срещу Левски: „червена“ класа срещу „син“ колектив – кой има предимство преди дербито?

Футболът е странна материя. И точно като необятния космос може да бъде разглеждан от хиляди ъгли, от които се вижда едно нещо, а друго остава скрито. Той и затова е толкова привлекателен и пристрастяващ. И дори и практикуващите го да спукат топката на терена, пак ще дадат повод за безкрайни дискусии на феновете. Които наред с другото обичат да спорят на „Какво щеше да стане, ако еди-какво си…“. Кой играе по-хубаво, кой има по-добрите играчи, кой по-качествения треньор – теми за дълги и разпалени дебати. Но накрая всичко опира до класирането. Това, за което в подчинената на всякакви статистики и показатели САЩ не спират да казват: „Класирането никога не лъже“. Защото в крайна сметка в него се трупат резултатите от редица мачове. И в дълъг маратон най-важен е сборът от всички. Просто защото целта на играта е да спечелиш. А добрите винаги намират начин да го сторят. Тези, които не го правят, значи имат липси в някое от многото звена, които изграждат победителите. И трябва да се вгледат първо в тях.

Да хващаме обаче бика за рогата – „Кой е по-по-най между ЦСКА и Левски?“. Кой от грандовете в коя линия има предимство? Защо армейците имат висока индивидуална класа в по-голямо количество, но пък за сметка на това синият колектив трупа важни точки за… класирането. Което безпристрастно показва 14 точки в повече за Левски – 70 срещу 56, сините са с повече отбелязани голове – 64 срещу 43 и с по-малко допуснати – 22 срещу 23.

ВРАТАРИ

Фьодор Лапухов (22 г.) и Светослав Вуцов (23 г.) са непоклатими титуляри при червени и сини. През есента на беларусина му се наложи да влезе в люта битка с Густаво Бусато за титулярното място, която безапелационно спечели. Вуцов не е замесен в такава, защото е безспорният №1 под рамката на Левски, но това не го направи по-отпуснат. В лицето на двамата вечните съперници притежават дългосрочна опция за този пост, но… благодарение на изявите си те предизвикват сериозен интерес на клубове от чужбина.

В предишното дерби се видя предимството на Лапухов пред Вуцов – играта при центриранията. Фьодор не трепна при тях, излизаше уверено и ловеше. Докато Светльо предпочиташе да стои на голлинията при горещи моменти. Стражът на ЦСКА дори игра с глава в противниковия пеналт в ситуацията, от която падна изравнителният гол. И двамата имат много добра игра с крака, както и рефлекс. Вуцов е по-добър при изстрелите от дистанция.

7 ОЦЕНКА 7

ЗАЩИТИ

Обективно е да посочим, че отбранителните действия зависят от всеки в единайсеторката, а не само от номиналните защитници. ЦСКА притежава „доста визитки“, докато Левски цялостно е по-компактен заради играта на хората пред бранителите. Правят впечатление и интересни тенденции. Най-големите главоболия за Лапухов идват от двойката централни защитници, независимо в какъв състав е тя. Тези за Вуцов пък по правило са от зоната на бековете, защото при Хулио Веласкес те са натоварени неизменно и с нестандартни задачи. Завръщащият се от наказание ляв краен бранител Майкон по правило има и функциите на халф и често крилото трябва да го покрива. А Камдем или Алдаир вдясно изземват и ролята на флангови нападатели. И докато Майкон влиза за Левски, голяма беда за армейците е излизането за този двубой на аржентинеца Мартино, който дава много в предни позиции. Интересното е, че той и Пастор имат общо с профила на синия Майкон. Но ЦСКА няма бек, който да е по-сигурен в отбрана, какъвто е Камдем.

Синята защита е и по-висока, както и по-сигурна при центрирания заради присъствието най-вече на опитния Кристиан Димитров.

6.5 ОЦЕНКА 7.5

ХАЛФОВИ ЛИНИИ

„Покажи ми кои са ти халфовете, за да ти кажа какъв ти е отборът“ е стар треньорски лаф, който е актуален и в днешния футбол, макар той да е подчинен на вече различни тактически разбирания. Динамика, бързо взимане на решения, дрибъл, добър удар, обем работа, скъсяване на дистанция, организаторски качества, поглед, пас – това и сега си остават мерките и теглилките за добрия полузащитник. В последните няколко трансферни прозореца ЦСКА инвестира доста в играчи в центъра на терена, сините го караха много по-скромно. Част от армейците вече ги няма, но застъпват нови. Истината е, че червените имат повече халфове, които могат да тласнат мача в желаното от тях русло – такива са Джеймс Eтo’o, Бруно Жордао, който е наказан, та дори и резервата до момента Соле и интелигентният Ебонг. Сините имат един модерен халф, който да снове от едното до другото наказателно поле и умело да превзема пространства. Това е Акрам Бурас. Колегите му Георги Костадинов и Гашпер Търдин са с подчертано дефанзивен профил. А Мазир Сула е олицетворение на плеймейкър от 90-те години.

Глава при червените надига младокът Петко Панайотов, който обаче има още хляб да яде, за да се превърне във водеща фигура. Глава пък при сините е навел Асен Митков, който вече трябваше да е ас, но в момента е последен избор за играч в средата на терена.

7.5 ОЦЕНКА 7

НАПАДЕНИЯ

В ЦСКА дълго време прожектираха филма „Нямаме крила“, но през пролетта вече си имат. Хулио Веласкес пък не преставаше да показва заглавието „Имаме крила всякакви, но не разполагам с искания от мен таран“. В лицето на Сантяго Годой и Йоанис Питас червените имат типични голмайстори. В Левски няма такъв и на преден план изскочи Евертон Бала, който влиза във всякакви роли в постановките на испанския режисьор – кога е фалшива деветка, кога вдясно или вляво на атаката, кога е плеймейкър. Бразилецът има 16 попадения на сметката си е на върха в листата на реализаторите в първенство с Ивайло Чочев (Лудогорец) и Мамаду Диало (ЦСКА 1948). Синият Хуан Переа не може да влезе в обувките на контузения Мустафа Сангаре, а хърватският таран Марко Дуганджич продължава да е загадка, защото няма и 30 минути игра.

Острота и скорост в нападението на червените дават Мохамед Брахими, Лео Перейра и Алехандро Пиедраита. С пристигането на Армстронг Око-Флекс на „Герена“ вече не може да се хване подредбата на сините по фланговете, най-вече по десния, на който играха Камдем, Алдаир, Кирилов, Евертон, Сула, та дори и ирландецът… От това пострада Кирилов, който през есента бе безспорният избор вляво и не спираше да тормози противниковите отбрани.

7 ОЦЕНКА 7

ТРЕНЬОРИ

Да започнем от там, че имат изказ за пред медии и фенове. Горят в професията си, като обективно погледнато всеки мач са за картон заради емоционалните си действия край тъчлинията. Веласкес дори ни демонстрира и бойни умения и силни удари по скамейката с ръка и крак. Но да се насочим към футболното. Макар и с доста по-скромна визитка (б.а. – Хулио е водил тимове в елитите на Испания, Нидерландия и Италия), Янев е един от малцината, спипал чужденеца по бели гащи. Случи се в есенното дерби, в което излезе с трима централни защитници. Веласкес реши да си го върне на 13 април и на свой ред игра с четирима снажни бранители, без типични бекове и бе на секунди от победата. Трябва да се отбележи, че двамата специалисти имаха и още една среща – в началото на сезона, когато Христо Янев с доста дефанзивен подход измъкна точки на Левски при 0:0 начело на Ботев Враца. Така устремилият се към титлата Веласкес все още не е побеждавал българския си колега през кампанията, който върви рамо до рамо с него в точково отношение, откакто пое ЦСКА. Сигурно е, че предводителят на армейците никога няма да работи на нивото, на което е бил този на Левски, но през този сезон прави достатъчно, за да се постави на сходно равнище с колегата си. Едно е ясно – с Янев и Хулио край тъчлинията винаги е интересно!

7 ОЦЕНКА 7

35 ОБЩ СБОР 35.5

Янаки Димитров/ „Тема спорт“