В Черно море нямат нужда от драми, а от промяна

Феновете трябва да приемат, че клубът ще го има и без Илиан Илиев

Нещата в Черно море през този сезон не вървят. Тази новина не е от вчера, а от лятото, когато на „Тича“ направиха уж някаква мащабна селекция, но с минимални средства. И бе ясно, че в това количество има малко качество. Отбиване на номера, за да се замажат очите на всички, че шефовете най-после са решили „моряците“ да започнат да надграждат истински, а не лежат на кълката, че Илиан Илиев има нюх за играчи и ще открие някакви незнайни герои, които може да вкарат доста пари в клубната каса, след като направят силни мачове с раираната фланелка. Явно обаче и самият Илиан се измори от тази игра и не успя да напипа точните хора. Освен това той бе разчекнат между „Тича“ и националния отбор на България, където бе затънал до шия и от мач на мач се говореше, че ще бъде сменен, но така и не се реши да хвърли тази диня и да се освободи от нейната тежест. Да, Илиан успя да открие Георги Лазаров, но една птичка пролет не прави. За капак за пореден път не направи пробив Европа. А там и фортуна си затвори очите за „моряците“. Така те получиха сериозно препятствие в лицето на Истанбул Башакшехир. Не успяха да се справят с него. Отборът зацикли и в първенството, където бе неуверен и в гостуванията, и в домакинствата. Особено болезнена бе загубата от Левски, който сътвори феноменален обрат на „Тича“. И в този мач се видя, че Черно море стои като стара дреха в нов гардероб. Уж може още да се носи и изглежда здрава, но времето й е минало.

През зимата ръководството даде ясен знак, че иска промяна, но не такава, на каквато се е надявал Илиан Илиев. Вместо да се търсят нови и класни играчи, с които да се гони поне ново участие в Европа, на „Тича“ получиха нареждане, че е време да освежи кръвта отвътре – с юноши. И тук, може би, трябваше да се случи това, за което вече се говори открито – Илиан Илиев да си тръгне. Ясно е, че тази повеля със сигурност не бе по негов вкус. Ясно е също, че обича Черно море, защото се зае с тази задача, която предварително бе обречена на провал. Но ясно е също, че нещата не може да продължават така. Залогът е прекалено голям.

От една страна шефовете искат да искат да виждат младите играчи от школата, но от другата стоят феновете, които искат любимците им да бъдат фактор, от който да треперят всички. А това няма как да стане с голобради младоци, колкото и талантливи да са те. Тук някъде изниква Илиан Илиев. Забит между чук и наковалня. Хем му се иска да успее в тази непосилна задача, хем знае, че е заложил много повече от нулев сезон в нея. Треньорът стои с името си. А в такава ситуация може само да го оплеска. Рядко сме го виждали да избухва по адрес на свои играчи и да им се кара пред всички, както бе на стадион „Дружба“. Това е ясен знак, че е достигната точката на кипене. И ще бъде загуба на време, ако не се стигне до генерална промяна, каквато със сигурност ще настъпи, ако Илиан си тръгне. Иначе ще гледаме излишна драма. Повторение на тази, която бе в националния отбор. Никой в Черно море няма сметка от подобна мъка. Нито ръководството, нито Илиан, нито феновете. Последните трябва да свикнат, че клубът ще го има и без Илиев. По-трудно ще е без собственици. А със сигурност Черно море няма да бъде затворена страница за него и със сигурност един ден ще се завърне там. Просто в момента на „Тича’“ има нужда от проветряване. Прекалено много стар въздух се е задържал./ „Мач Телеграф“