В Нидерландия: Испанският почерк прави Левски труден за разгадаване съперник в Лига Европа
“Левски се превърна в доминантна сила под ръководството на испанския треньор Хулио Веласкес, слагайки край на 14-годишната хегемония на Лудогорец. Тактическият им облик се отличава със здрава организация, зрялост в играта и майсторско използване на фланговете, което ги превръща в труден за разгадаване съперник в Лига Европа”, пишат медиите в Нидерландия преди мача на НЕК Ниймеген с Левски.
“Лига Европа се завръща, а с нея и Левски – отбор с ясна футболна идентичност, изградена под ръководството на испанския специалист Хулио Веласкес. „Сините“ в никакъв случай не трябва да бъдат подценявани. Именно Веласкес изведе столичния гранд до шампионската титла, слагайки край на 14-годишната доминация на „Лудогорец“. Испанският треньор изгради отбор, който блести преди всичко с организация, тактическа зрялост и способност да експлоатира пространствата по фланговете”, се казва в материал посветен на двубоя.
“Основата на отбора е лесно разпознаваема. Веласкес обикновено залага на схема 4-2-3-1, въпреки че формацията може да се промени на 4-3-3 в зависимост от съперника и развоя на мача. Например, срещу Залцбург Левски стартира в 4-2-3-1, докато в плейофите на Шампионската лига срещу АЕК Атина тимът оперираше в 4-3-3.”
“Тази разлика говори много за стила на Веласкес. Системата не е твърдо фиксирана. По-важни са принципите: късите разстояния между играчите, организацията без топка и възможността за бърза атака в свободните пространства веднага след отнемане на притежанието.”
„Левски разполага със сравнително опитен състав. Българското ядро е допълнено от играчи от Бразилия и Африка, което създава сплав от футболисти, които трудно могат да бъдат извадени от своята организация. Това беше и ключов елемент в предишните европейски кампании на „сините“. Отборът допусна много малко голове в квалификационните кръгове, което му позволи да се противопостави успешно на по-силни съперници. В плейофа за Шампионската лига срещу АЕК Левски също запази суха мрежа в домакинския си мач.”
“Тази дефанзивна стабилност обаче не означава, че Левски играе пасивно. Веласкес изисква от своя отбор да контролира мача чрез добра организация. „Сините“ се опитват да насочат противника към определени зони на терена, за да нанесат своя удар веднага след като отнемат топката.”
“Едно от най-силните оръжия на Левски е по крилата. Българите разполагат с играчи, които могат да навлизат от фланга към центъра, докато крайните защитници атакуват празното пространство по тъчлинията. По този начин по фланговете непрекъснато се създават ситуации на числено предимство.”
“Например, крилото може да се прибере навътре, за да освободи халф. В същото време бекът се включва в атака и осигурява широчина. Ако противниковият защитник последва бека, се отваря пространство в центъра. Ако пък остане на позицията си, Левски може да пробие по крилото. Това прави синхрона в противниковата защита от решаващо значение.”
“Друга характерна черта на отбора на Веласкес е търпението при владеенето на топката. Левски не се стреми да завърши всяка атака с директен удар към вратата. „Сините“ могат да разиграват продължително, за да принудят съперника да промени позициите си. Това напълно съответства на испанския футболен произход на треньора. Скорошен анализ на българския отбор описва как Левски се опитва да изтласка противника все по-назад с множество подавания, за да нанесе удар, когато се появи грешка в организацията му.”
„Левски е изключително опасен и при отнемане на топката. След като спечели притежанието, отборът невинаги изгражда нова продължителна атака. Особено когато има пространство зад защитата на съперника, „сините“ се стремят да играят бързо напред. Това превръща преходите в ключова част от играта им.“
“Играчът, за когото трябва да се внимава, е Евертон Бала. Бразилецът беше голмайстор на българското първенство през миналия сезон с осемнадесет гола и изигра важна роля за спечелването на титлата.”
“Бала не е типично крило, което стои само на тъчлинията. Неговото движение навътре му позволява да се появява между линиите или около наказателното поле. С това той се вписва перфектно в стила на Веласкес: създаване на пространство чрез движение и използването му, когато защитникът е принуден да направи избор. Бразилецът остава ключова част от атаката и в европейските мачове този сезон, като срещу Залцбург беше титуляр по лявото крило.”
“Къде са уязвимостите на „сините“? Въпреки всичко Левски не е непревземаема крепост. Една от възможностите за противника се крие зад атакуващите крайни защитници. Когато „сините“ се придвижат с много играчи към топката, може да се отвори пространство от другата страна на терена.”
“Пространство може да се намери и зад първата пресираща линия. Левски обича да оказва натиск и да насочва играта на съперника. Ако тази първа преса бъде преодоляна, се отваря зона за действие за атакуващите халфове и нападателя. Ключова тук е скоростта на прехода – опонентите трябва да избегнат бавното изграждане на атаката, когато има възможност за директен пас напред”, се казва още в материала.