В ЦСКА – не дупка, а кратер

Преди седмица бившият изпълнителен и спортен директор Филип Филипов заяви в подкаста „Цената на успеха“, че ЦСКА има балансиран отбор, ширина в състава и богат кадрови избор пред старши треньора… По този начин ръцете на тези, които са извън тренировъчното игрище, бяха измити, а топката остана в полето на наставника. И ако за качеството в ариергарда и атаката на върха можем да се съгласим, то не така стоят нещата в средата на терена и фланговете.

Да, Делова и Лапеня заформиха отличен тандем и донесоха много стабилност и авторитет. Мика Пинто „влезе“ в час, а Тибо Вион изживява може би най-добрия си период с червената фланелка. За Питас вече няма съмнения, че притежава, освен голов нюх, класа и самочувствие, които са задължителни за централния нападател на ЦСКА. В Борисовата градина обаче са длъжни да вземат спешни мерки за случващото се в полузащитата.

Да, Джеймс Eтo’o и Кареасо са определяни като барометрите на отбора и определено умеят да правят разликата. Проблемът е, че камерунецът е недисциплиниран, на моменти рисков и често своенравен футболист, а поведението му може да донесе непоправими щети на играта. От друга страна, колумбиецът демонстрира огромен професионализъм и въпреки че договорът му изтича след два месеца, а подновяването все още изглежда далеч, той с всяко стъпване на терена доказва, че иска да продължи да носи червената фланелка. Но ако агентът му не се разбере с армейските шефове? И следват дупките, които събрани на едно място образуват кратер. В това число няма да включваме младите Георги Чорбаджийски, Петко Панайотов и Иван Тасев, които са прекалено крехки, за да бъдат обременявани с огромни очаквания и отговорности (такава е родната действителност). Но далеч повече се очакваше от Линдсет, Станислав Шопов, Скаршем и Илиан Илиев – Джуниър, които не спират да ни напомнят за океана и играят на приливи и отливи, но за жалост съотношението при първите двама е 1:4. Един мач добре, а следващите четири – нищо. Илиев и норвежецът компенсират със старание и тактическа дисциплина, но това не е достатъчно, а и в повечето мачове те са принудени да покриват празнините оставени от Фаетон, Локило, Бютучи. Тримата или са хаотични и разпилени, или не са щастливи, а най-често са контузени, което в течение на сезона постави основите на огромното разочарование и поредния срам. И следващия път, когато някой пожелае да говори за баланс в състава и ширина на пейката, то нека се позамисли за този кратер…

Явор Пиргов/ „Тема спорт“