“За мача с Милсами смятам, че подценяването беше най-малкият проблем. Дори и да е имало някакво такова в първия двубой, във втория вече нямаше и помен от него. Според мен причините са много и взаимно свързани, а в крайна сметка се случи най-логичното – отпадането ни от Милсами. Тогава ми изглеждаше като аномалия, но с времето, когато съм се връщал назад и съм анализирал ситуацията, стигнах до извода, че това развитие е било напълно закономерно.
След като станахме шампиони, от отбора си тръгнаха около осем-девет футболисти, от които шестима бяха твърди титуляри. Някои бяха продадени, на други им изтекоха договорите, а трети просто не ги подновиха. Това наложи сериозно освежаване на състава, което обаче се случи наведнъж.
Допълнително усложнение беше, че започнахме подготовката без старши треньор. Имало е договорка с един специалист, но в последния момент нещо се е провалило. Така започнахме подготовка с кондиционен треньор, треньор на вратарите и помощник, а Бруно Рибейро пристигна едва след няколко дни.
По същото време имаше и ангажименти на националните отбори. Разполагахме с четири-пет български национали, а общо със състезателите от други страни те бяха седем-осем, които пропуснаха началото на подготовката. Паралелно с това течеше селекция – нови играчи идваха постоянно.
На лагера в Австрия ситуацията не се промени особено – нови футболисти пристигаха, без да е ясно кой е водил пълноценна подготовка и кой не. Бруно Рибейро разполагаше с по-малко от 20 дни до първия мач, в които трябваше да направи както физическа, така и тактическа подготовка, и да изгради отбор.
Той беше нов и не познаваше добре играчите. В първия мач с Милсами Марселиньо беше наказан, а Вандерсон не беше в оптимална форма. Рибейро избра състава според показаното в подготовката, но имаше и неточности – например Лукаш Саша играеше зад нападателя, което не е неговата позиция.
Още към 70-ата минута на първия мач беше ясно, че трудно ще вкараме гол. Познавах съотборниците си и усещах, че и да играем още два дни, няма да отбележим. Най-много да ни хванат на контраатака, както и стана.
За реванша знаех, че ще е още по-трудно. Играл съм на стадиона на Милсами – условията са тежки, теренът не е добър, няма осветление, а жегата е огромна. Беше около 33–34 градуса, без никакво движение на въздуха. Беше ясно, че ако не решим мача до 60-ата минута, ще имаме проблеми, защото отборът не беше физически подготвен.
Реално през първото полувреме трябваше да водим с 4–5 гола. Създадохме много положения, но вкарахме само веднъж. Вместо да затворим мача, допуснахме контраатака и стана 1:1. През второто полувреме съперникът се затвори, дори остана с човек по-малко, което още повече затрудни играта ни. След 60-ата минута започнахме да отпадаме физически и в крайна сметка ни хванаха на контра и ни отстраниха.
Въпреки разочарованието, смятам, че този неуспех ни направи по-силен отбор. След това показахме много добра игра и успяхме да изградим стабилен състав. Макар тогава да беше голяма драма, в дългосрочен план това помогна за развитието ни”, коментира Владо Стоянов в своя YouTube подкаст “От първо лице”.