Вратарят-голмайстор на 50: Иванков е един от последните легендарни юноши на Левски
Димитър Иванков – един от най-големите вратари в историята на Левски, стана на 50 години. Само Бисер Михайлов е охранявал в повече мачове „синята“ врата. Митко дълго и търпеливо чакаше своя шанс за изява, след като премина през всички юношески гарнитури на „сините“. Хвърлиха го за първи път в дълбоката вода в международен мач. Дебютира срещу Олимпия в Любляна на 8 август 1996 година. Левски загуби с 0:1, но 21-годишният Иванков нямаше вина за гола. Запази мрежата си суха в реванша, но „сините“ отпаднаха след дузпи. Митко отрази една, но това не стигна. Въпросният сезон (1996/97), в който той започна да пази редовно, бе много тежък за Левски и той постоянно имаше много работа. Вършеше си я обаче добре, макар все още да бе много млад. Понрави се на публиката със своята ексцентричност и с верността към клуба, разбира се. Имаше отличен рефлекс, играеше много добре с
крака. Винаги запазваше хладнокръвие, когато съотборниците му играеха с него. Ако се налагаше, излизаше смело напред, включваше се дори в атаките, когато резултатът трябваше да се обръща.
Още през пролетта на 1997-а изигра един от най-незабравимите си мачове. Левски бе близо до отпадане на „Герена“ от Литекс за Купата на България. „Оранжевите“ още играеха в „Б“ група, но въпреки това създадоха много проблеми на „сините“ на този 1/4-финал. Ако Литекс беше отстранил Левски, това щеше да означава, че „сините“ няма да играят в Европа през следващия сезон. След 2:0 за Литекс в Ловеч, последните минути на реванша изтичаха при резултат 3:1 за „сините“, което не им бе достатъчно. Тогава Иванков първо спаси сигурен гол, който окончателно щеше да прати Левски зад борда. След това излезе в наказателното поле на Литекс при поредния корнер, игра с топката и след секунди тя бе добутана в мрежата от съотборника му Анатоли Тонов.
Година по-късно Иванков започна да бие дузпите в Левски. Осмели се да го направи за първи път на 1 април 1998 година. Тогава „сините“ посрещнаха Етър и победиха с 5:0. Иванков отбеляза второто попадение от бялата точка. И така, докато стигне до общо 24 гола за тима в официални мачове. Достигна до 6-то място в света в класацията за най-резултатните вратари. Иванков има 42 гола в официални мачове, като пред него са Рожерио Сени (131), Хосе Луис Чилаверт (62), Хорхе Кампос (46), Джони Вегас Фернандес (45) и Рене Игита (43).
Митко изживя не един и два тежки момента в Левски. През лятото на 2001-ва бе контузен на тренировка от съотборника си Костадин Башов и пропусна почти целия сезон, след като челюстта му беше счупена. Известно време той се хранеше само с помощта на сламки, чрез които пиеше сокове и ядеше ситносмляни пюрета.
Преди това стана антигерой в мачовете с Ювентус през 1999 година. Малко хора обаче знаят, че тогава на „Герена“ се говореше, че една от двете му дъщери е в много тежко здравословно състояние. При това положение е нормално на Митко хич да не му е до футбол. Той обаче отново излезе на терена.
Може би най-силния си мач за Левски любимецът на Сектор Б изигра на „Армията“ на 16 април 2003-та. Тогава „сините“ биха ЦСКА с 1:0 с гол на Мануел Мендоса в 94-ата минута. Големият герой обаче бе Иванков, който отчая „червените“ с невероятните си изяви. Кой ли не се изреди да изпробва рефлексите му отвсякъде, но никой не успя. След гола на Мендоса пък Митко изпадна в истерия и крещеше неистово от радост.
Иванков направи добра кариера и в чужбина. Стана шампион на Турция и то не с някой от грандовете, а със скромен тим като Бурсаспор. Този клуб е първият, спечелил титлата в тази страна, извън Галатасарай, Фенербахче, Бешикташ и Трабзонспор. Това стана през 2010-а. Две години по-рано Митко вдигна и Купата на Турция с другия тим, в който игра там – Кайзериспор. На финала неговият отбор победи с дузпи Генчлербирлиги. Иванков два пъти вкара от бялата точка (тъй като и той, и всичките му съотборници се изредиха по веднъж), а 4 пъти противниците не можаха да го преодолеят.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“