Янев може да стане първият в историята на ЦСКА с такова постижение – дори Пената, Паро и Симолията не успяха
Христо Янев има уникален шанс да остави името си в историята на ЦСКА. Това ще се случи при победа днес, но не просто, защото ще вземе Купата. А защото до момента няма треньор в историята на клуба, който да е спечелил първите два финала за трофея, в които е бил начело на отбора. Припомняме, че преди 10 години Христо Янев триумфира за първи път с „червените“. Това стана в онзи паметен финал срещу Монтана пред над 35000 фенове на ЦСКА на стадион „Васил Левски“. „Армейците“ бяха част от Югозападната „В“ група по онова време, но това не им попречи да ударят елитния Монтана с 1:0 с гол на Станислав Маламов. С успеха и тогава Янев влезе в историята, защото няма друг тим, а вероятно още дълги години няма да и има, който да е взел трофея, намирайки се в третото ниво от йерархията в нашия футбол.
Днес обаче Янев има шанс като треньор на ЦСКА да постигне нещо, което се оказа непосилно за най-големите легенди, заставали на кормилото на клуба като Крум Милев, Стоян Орманджиев, Манол Манолов-Симолията, Паро Никодимов и Димитър Пенев. Ако караме по хронология и започнем с Милев, трябва да отчетем, че той 4 пъти е вдигал трофея с ЦСКА – през 1951, 1954, 1955 и 1961. Но при първите два опита, през 1949-а и 1950-а, губи от Левски. И в двата случая се налага да се играят по 3 мача, тъй като първите два завършват наравно, а дузпи не се изпълняват.
Стоян Орманджиев, който извежда ЦСКА до първия в историята на клуба полуфинал в Европа, взима купата срещу Левски през 1969-а и прави дубъл с „червените“. Но пък три години по-рано, отново начело на „червените“, губи от Славия с 0:1. Така и той не успява да се запише в историята като спечелил първите си два финала за Купата начело на ЦСКА.
Идва ред на Манол Манолов. Симолията е трикратен носител на трофея с ЦСКА – през 1972-а, 1973-а и 1985-а. Но преди това има един неуспех срещу Левски през 1970-а, когато губи с 1:2.
В първия период на Паро Никодимов пък финали няма. Той губи от Левски с 0:4 през 1982-а на финал за Купата на България, а я печели през 1981-а, когато няма един мач за трофея, а финална четворка. В тези две години обаче все още за национална купа се счита Купата на Съветската армия, а нейният носител получава правото да играе в турнира за КНК. А в тези две години нейни носители са Ботев Пд и Локомотив Сф. В началото на 90-те, както и през сезон 2001/02, Паро също няма финали за Купата с ЦСКА. През 1983-а и 2002-а, „червените“ играха в спора за трофея, но и в двата случая той бе уволнен по време на зимната пауза и не ги дочака.
Стигаме и до големия Димитър Пенев. Той е единственият треньор на ЦСКА, печелил трофея в три поредни години – 1987-а, 1988-а и 1989-а, а след това и през 1999-а. При първия опит обаче и Пената не успява – през 1986-а той губи финала от Левски с 1:2.
Ако освен в ЦСКА, се огледаме и в другите клубове, ще видим, че абсолютният рекордьор е Иван Радоев. Той успява да спечели първите 4 финала, в които участва – три с Левски през 1946-а, 1947-а и 1950-а, а през 1952-а успява да триумфира и със Славия („белите“ тогава се наричат Ударник). Георги Пачеджиев-Чугуна пък успява да триумфира при първите си три финала с Левски през 1956-а, 1957-а и 1959-а година. През 21-и век пък Станимир Стоилов победи в първите си три сблъсъка за трофея. Това се случи с Левски – през 2005-а и 2007-а и с Литекс през 2009-а. После успя със „сините“ и през 2022-а, но серията му бе прекъсната през 2014-а, когато с Ботев Пд загуби от Лудогорец в Бургас.
От по-съвременната история трябва да отличим Георги Василев. Гочето има по един финал с Левски и ЦСКА и все е победител. През 21-и век треньорите, които спечелиха първите си два финала, а същевременно нямат и загубени, са Бруно Акрапович с Локо Пд и Ивайло Петев с Лудогорец.
Остава да видим ще се нареди ли до тях днес и Христо Янев, ставайки първият треньор в историята на ЦСКА, попадащ в тази класация./ „Мач Телеграф“