Защо няма да е фатално, ако Левски не успее?

Ето че един от най-чаканите дни за феновете на Левски дойде. След 17 години „сините“ пак са на плейоф за влизане в основната фаза на Шампионската лига. А 20 години след първото влизане, може да се стигне и до второ. Разбира се, времената са доста различни. Две десетилетия са страшно много време. Нищо не е същото, а младите привърженици на отбора не са изживявали онази емоция от 2006 година. Тогава Левски имаше много силен отбор, който поетапно извървя пътя на своето развитие. И влизането в Шампионската лига бе не просто апогеят, а бе една логично случила се закономерност. За тази неизвървяна дотогава от нито един български клуб крачка, отборът (а и клубът като цяло) се готвеше дълго, натрупа опит в Европа и когато узря достатъчно, успя да я направи. Четири месеца преди да успее, тимът беше на четвъртфинал за Купата на УЕФА. Сегашният тим все още не е постигнал чак такива висоти, но уверено крачи напред и се развива. И логично много фенове се надъхват и се надяват на още една незабравима вечер край Акропола.

Всичко това разбира се е прекрасно и ще е чудесно, ако се случи. Ако все пак обаче не се случи, нека да няма драми и да не се правят трагедии. Извън мечтите и надеждите, е хубаво да се огледаме по-подробно и в реалността. А тя е, че АЕК е по-силен отбор от Левски. Видя се и в първия мач на „Васил Левски“, макар за гръцкия тим това да бе едва втори официален двубой за сезона. А за „сините“ беше 11-и, което със сигурност си беше бонус за момчетата на Веласкес. Те го изиграха отлично и дадоха 100% от себе си. Но дори и бидейки налице тези 100%, се видя, че АЕК е адски труден за преодоляване отбор. Днес ще му помага и публиката. Дано да е само тя и да не се намесят и други фактори.

Настроението в Левски и колективът в отбора според всички сигнали, които идват, също са отлични. Така че ясно е, че и довечера отборът ще направи всичко по силите си, за да успее да елиминира гръцкия тим. Но и да не стане, най-доброто, което може да направи синята общност, е да не драматизира. И да продължи да се радва на отбора си и на задаващите се още минимум 8 европейски вечери до края на януари 2027-а.

И в Лига Европа има силни отбори, с които ще станат хубави мачове и могат да се постигнат паметни победи. Отборите безспорно са по-слаби от тези в Шампионската лига. И там няма такива като Байерн, Барса и Реал, които ще бият Левски независимо в какво състояние са както те, така и „сините“. Да, регламентът сега е по-различен и няма да се играе само с Барса, Челси и Вердер. Ще има по два мача с отбори от всяка от четирите урни. Но дори и в четвърта урна има съперници, които биха били почти невъзможни за побеждаване като Комо например. Дори и да се падне Левски да бъде домакин в този мач. При евентуално отиване в Лига Европа, взимането на точки и вдигането на клубния коефициент ще са с една идея по-лесни за изпълнение задачи. Пак ще дойдат силни отбори, ще се натрупа и безценен опит. А той ще направи така, че Левски да е по-готов за следващата атака на Шампионската лига, като всички, които обичат отбора, вярват и се надяват, че тази следващата атака ще бъде
през 2027-а година. Така че може пък и Лига Европа да се окаже по-добрият вариант за Левски сега. И за израстването му като клуб и като отбор. А минаването през този турнир да спомогне да не се прескачат етапи от развитието. Да, в Шампионската лига парите, които ще влязат в клубната каса само заради участието в основната фаза, ще са около 4 пъти повече от тези в Лига Европа. Така че от икономическа гледна точка е ясно какво ще бъде по-добре да се случи. Но от спортно-техническа е спорно. И през 2006-а, след влизането в ШЛ, Синя България не спа цяла нощ и празнува по улиците. Но каквото и да си говорим, когато за загуби шестте мача след влизането, не беше приятно. Затова сега ще бъде добре хубавото да не се изчерпа само с влизането, а да се допълни с взимането на 2-3 точки там. Веласкес сигурно пак си гледа мач за мач и не прави дългосрочни планове. Няма лошо, щом това му носи успехи засега. Но ако все пак хвърлим поглед малко напред, ще видим, че в Шампионската лига най-леките мачове за Левски ще приличат на нещо като това, което видяхме срещу АЕК в първия мач на „Васил Левски“. А именно – много жестока и трудна битка срещу обективно по-класен съперник. Такива мачове в ШЛ ще са един или два. В останалите 6 взимането на точки ще е още по-непосилна.

Така че в крайна сметка в днешния дуел в Атина – каквото сабя покаже. И да се загуби тази битка, нищо фатално няма да стана. Е, ако са падне с по-сериозен резултат, няма да е приятно. Но пък има всички предпоставки да вярваме, че няма да стане така. Веласкес даде достатъчно доказателства за тези 20 месеца, в които води Левски, че знае какво прави. Най-тежкото поражение 6е с 1:4 от A3 Алкмаар. Днешният съперник е що-годе от същата класа, но отборът на Дон Хулио е с една година по-зрял, по-обигран и по- качествен. А и неговият предводител също расте в професията и става по-добър. Така че и да се загуби довечера, ще е хубаво да са мине без драми и да не се приема фатално. Пътят е ясен, а всичко в последната година и половина доказва, че е и правилен. И дано Левски по-дълго да не се отклонява от него.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“