Защо Томаш не подава оставка?

Името изпреварва човека, са казали хората още в древни времена. Малко философски казано, но пък по-младата вълна треньори у нас обича да използва „засукани фрази“ и да свири на тънката струна на народната любов. Сред тях е и Александър Томаш. Всичко се върти около лидерството, моралните и волеви качества, като между тях се вплитат някакви спортно-технически термини и опити за прокарване на модерни футболни виждания. Хубаво е да го кажеш, но се оказва, че е доста трудно да го изпълниш. И по правило думите за морал и лидерство увисват във въздуха като прани гащи. Точно това се случи и с треньора на ЦСКА след срамния финал за купата срещу Лудогорец. За да превърнеш бушуващия червен океан от емоции по трибуните в черна дупка, си трябва „майсторлък“. Както и да се скриеш за близо цели 100 минути пред 40 хиляди души. След тази продукция, вървяща ръка за ръка с най-скъпото пето място в историята на родния футбол, Томаш имаше само един ход. Най-безболезнена за егото му фраза щеше да бъде: „Подавам оставка, шефовете да решават“. Вместо това чухме до болка познати клишета за поклон пред великата публика и дежурното поднасяне на извинения…

Крайно време е футболните хора у нас да спрат да се извиняват, а да поемат отговорност. Вместо да разпиляват без капка угризение огромен капитал (б.а. – примери колкото щеш, Николай Митов загуби титла за Левски пред пълен стадион и също не си тръгна). Провалил си се, ставаш и си заминаваш, вместо да търсиш всевъзможни оправдания и да казваш, че не ти си най-големият проблем. Тук така и не се научихме, че лидерът води с личен пример. А не с думи, които просто хвърля в пространството. Как очакваш играчите ти да се държат мъжки, като ти не го правиш?

За някои на първо място е името, всичко е за едната чест. Те обаче са малцина. За жалост в болшинството нещата опират до „една заплата повече“. А моралът отсъства, нищо, че ни убеждават в друго. Затова и биват запомнени не така, както им се иска. И някои неща винаги ще ги изпреварват…

ТЕМА СПОРТ