Завещанието на Томаш

Понякога се случва така. Получавате наследство, но когато прегледате документите в детайли се оказва, че са ви натресли само борчове и никаква принадена стойност. Слава Богу, в такива случаи законът позволява, просто може да се откажете от наследството и да си спестите по-нататъшните главоболия. За съжаление във футбола такава възможност няма. И в момента на ЦСКА е връчено завещанието на Томаш с крайно неизгодни клаузи.

Нека все пак да бъдем справедливи. Томаш заслужаваше да получи шанс на „Армията“ и обективно – според работата си до онзи момент, и субективно – с оглед бедствената ситуация с резултатите на старта на миналия сезон. По този въпрос две мнения не може да има, макар че от друга страна се замислете. Ако този треньор наистина имаше потенциал за развитие, дали Кирил Домусчиев, или Гриша Ганчев нямаше да го поканят толкова години?

Явно са били прави, защото фактите показват, че Томаш провали всичко, каквото можеше да се провали. Говорим за човек, който взе една точка от два мача срещу разпадащия се Крумовград, при положение, че имаше достатъчно време на разположение, за да развие идеите си и повече от щедра за българските стандарти селекция. Получи 10 месеца, за да демонстрира поне минимален напредък, но се издъни по всички възможни параметри.

За резултати е ясно – те са известни на всички. Отборът му нямаше почерк, нито стил, не бе в състояние да грабне съперника и да го постави под натиск, освен ако той не сбърка сам, и за капак на всичко не бе в състояние да играе под напрежение и да задържи резултат. С една дума казано, пълен профил на безгръбначността. Единствено го докарваше на приказки, но там няма спор – Томаш знае как да играе с думите, поне пред камерите. Но явно комуникацията с футболистите, меко казано, не е била на висота, защото отборът му накрая бе мъртъв в психологически план. Начинът, по който се счупиха като изсъхнал клон в плейофа срещу Арда казва всичко. Впрочем, ако не бе този мач, ЦСКА щеше да играе в Европа и със сигурност би имал повече самочувствие и можеше (дори с наличния кадрови ресурс) сега да е на плейоф. Но хайде, да кажем, че това е в теория на вероятностите.

Ала най-големият грях на Томаш е, че натика ЦСКА в глух коловоз със селекцията, докато имаше думата по този въпрос. Той одобри Пинто, Илиев, Бютучи, Исека, които се оказаха пълен провал. За Лиъм Купър дори не е прилично да се говори. Само Ето’о донякъде оправда очакванията, но в никакъв случай не може да се определи като топ попадение. Томаш дори успя да развали онова, което преди него работеше. Заедно с помощника си Тошко Кючуков засили напрежението между вратарите с напълно излишното привличане на Лапоухов през зимата. И не забравяйте. Всички тези хора си имат договори и именно това затруднява селекцията днес.

Казано с една дума – за 10 месеца Томаш не успя да изгради нито отбор, нито колектив, а точно обратното – атмосферата в съблекалнята бе тотално отровена. Тъй че в момента ЦСКА плаща сметката по личния му фалит.

Въпросът е какво да се прави оттук нататък? В момента напрежението е огромно. Прибързани ходове, взети под хунвейбински натиск, обаче няма да оправят нещата, а само ще влошат положението. И тук е мястото да се кажат някои не съвсем лицеприятни истини за „армейската“ общност. Една (надявам се) неголяма част от нея има абсолютно нереалистични очаквания – както съм спецификите на момента, така и към генералните реалности на 2025 г. Тези хора не са мнозинство, но са достатъчно гласовити, за да привличат вниманието и да оказват неимоверен натиск в един дигитален свят. Реакцията им е като при Кучето на Павлов. След всеки лош резултат, следва фетва в социалните мрежи с призиви – всички под ножа. Приятели, така може да се действа в Ислямска държава, но не и да се управлява футболен клуб. Имам предвид да се управлява успешно.

Усещам, че Фейсбук прокурорите са нетърпеливи да видят главата на Керкез на позорния стълб. Затова призовавам за малко търпение и здрав разум (колкото и да е трудно това). В Ботев Пловдив този треньор сглоби отбор от футболисти, които му се водиха, без той да избира и някои дори не бяха играли от две години. И с подобен материал той спечели Купата и се представи що годе прилично в Европа. Не казвам, че Керкез трябва да получи кредита на Томаш, но поне изчакайте да минат мачовете с 1948 и Славия. И имайте предвид още нещо. Всеки път, когато пишете кървавите си писма, най-щастливи са враговете на ЦСКА. Помислите доколко умно е това.

Пламен Пиндраков/ „Мач Телеграф“