Stefan Penev 
Купата на африканските нации отново е тук с голям брой претенденти за титлата, които превръщат турнира в едно от най-непредвидимите състезания в световния футбол. Сенегал със Садио Мане в състава ще брани трофея, който завоюва с дузпи преди 2 години в Камерун, но конкуренцията за място на финала на 11 февруари и този път се очертава да бъде жестока.
Фаворит №1 за трофея според мнозина е Мароко, който все още е в плен на еуфорията, завладяла страната след грандиозното представяне на Мондиал 2022. Атласките лъвове постигнаха това, за което цяла Африка мечтаеше – класиране в Топ 4 на световно, но „проклятието“ отново може да изиграе лоша шега на селекционера Реграги и неговите момчета. Кралството няма трофей за КАН от далечната 1976-а, а оттогава преживя поредица от разочарования, включително загубен финал през 2004 г. в Тунис. Още по-лошо, мароканците са спечелили само един мач на елиминации през последното десетилетие, но сега сякаш е дошло време за оптимизъм: „Имаме добър баланс между настояще и бъдеще. Искам да поддържаме същото ниво, което показахме на мондиала в Катар”, заяви Реграги, който обяви, че ще подаде оставка, ако не закара отбора минимум до полуфинал. В отбора му вече се интегрират нови талантливи момчета като Исмаел Сайбари (ПСВ Айндховен) и Шади Риад (Бетис), които триумфираха при младежите и сега могат да покажат на по-старите как се разваля проклятие.
Дълго време Сенегал получаваше подигравки, че никога не е печелил Купата на Африка, но най-накрая успя да спре шегите след загубен финал през 2019 г. и триумф през 2022 г. Лъвовете от Теранга ще опитат да защитят титлата си, но в представянето им вече се виждат някои недостатъци. Въпреки че лидерите на отбора Садио Мане, Едуар Менди и Калиду Кулибали все още са на линия, техните трансфери в Саудитска Арабия породиха съмнения дали все още са способни да се конкурират на най-високо ниво. А когато си на върха, можеш във всеки момент да тръгнеш надолу и в това болезнено правило вече се убедиха предишните шампиони от Алжир, които отпаднаха още в груповата фаза на турнира през 2022 г. Тогава пустинните лисици останаха на дъното в компанията на Кот д’Ивоар, Екваториална Гвинея и Сиера Леоне, а това послужи за напомняне, че в подобни турнири големите изненади никога не са за изключване.
Домакин на Купата на Африка е Кот д’Ивоар (за втори път след 1984 г.), който вече не разполага с мегазвезди от калибъра на Дидие Дрогба и Яя Туре. Въпреки това феновете в Абиджан ще стискат палци за доста солиден състав, в който блестят имената на утвърдени играчи от всички големи първенства на Стария континент. Орие, Диоманде, Ндика, Косуну, Синго, Фофана, Кесие, Сангаре, Адингра, Але, Конате, Пепе… Поне на хартия наличието на такива футболисти е предпоставка за солидно представяне, което да заличи спомена за разочарованието от последните 3 издания на Купата на Африка (отпадане в групите през 2017, 1/4-финал през 2019 и 1/8-финал през 2022). След Египет през 2006 г. обаче нито един отбор не успява да триумфира на собствен терен, което пък е предупреждение, че прекалено голямото напрежение понякога е способно да провали кампанията на домакините.
След куп разочарования, които преживя в последно време, Алжир изпраща послания, че е готов да се завърне отново на голямата сцена, за да си отмъсти за провала на предишния турнир. А когато става дума за Купата на Африка, сред претендентите за трофея винаги фигурира името на 7-кратния шампион Египет. Фараоните все още предизвикват страх с 11 победи от 13 мача под ръководството на своя селекционер Руи Витория. Поколението на Мохамед Салах обаче вече загуби два финала (2017, 2022), което може да се окаже прекалено тежък психически товар за преодоляване.
Нигерия чака чудеса от Осимхен, камерунските лъвове са заспали
В група А на Купата на Африка буди респект страхотната офанзивна мощ на Нигерия, която разполага с невероятен голмайстор, какъвто е Виктор Осимхен. Звездата на Наполи имаше ключова заслуга за титлата на своя отбор в италианската Серия А миналото лято, но анализаторите се опасяват, че неговите страхотни умения в предни позиции могат да бъдат похабени заради липсата на достатъчно баланс в състава на Нигерия. И все пак суперорлите винаги заслужават повишено внимание, защото имат 15 подиума за Купата на Африка, а това е абсолютен рекорд в историята на състезанието.
Тунис стартира турнира като третата африканска нация с най-високо класиране в ранглистата на ФИФА (след Мароко и Сенегал), но картагенските орли рядко блестят на Купата на Африка. Те отново ще разчитат на непоклатимата си защита, която допусна само един гол в квалификациите, но като цяло потенциалът на тунизийците е скромен след пенсионирането на техния лидер Уахби Хазри.
Песимистична е и ситуацията при камерунците, където сякаш неукротимите лъвове са изпаднали в летаргия. Това се видя още в квалификациите, когато им се наложи да треперят до последно за класирането. С изключение на Андре Онана и Замбо Ангиса, които играят за Манчестър Ю и Наполи, сегашният състав на камерунците изглежда доста посредствен, но локацията все пак може да им донесе късмет, защото именно на котдивоарска земя те печелят първия от четирите си трофея за Купата на Африка през 1984 г./ “Тема спорт”
