Бивш анализатор на ЦСКА: Левски е най-силният български отбор! Янев въртеше схемите, защото не вярваше на крилата в отбора

Бившият анализатор в щаба на Александър Томаш Николай Русинов коментира пред „МачКаст“ на „Мач Телеграф“ кариерата си като футболен анализатор, настоящото състояние на ЦСКА, както и на останалите тимове в Първа лига.

– Как минава денят на един футболен анализатор?
– Ако ме пита някой началник, само работя. Но динамиката е много различна спрямо треньора, помощник-треньорите. Стандартно задължителните компоненти са анализ на последния наш мач, какво се е получило и какво не и защо, анализ на опонента, индивидуални анализи на играчите и допълнителни дискусии за тренировъчната седмица, но това повече зависи от щаба.

– 2017 година започваш работа в Берое. Какви бяха първите ти стъпки?
– Трябва да благодаря на Томаш и на целия му екип. Първите ми анализи бяха анализи на противника. Има един капан, в който можеш да паднеш – това, че когато още си зелен в професията, всичко ти се струва важно, а доста малко неща са важни. Не съм фен на това, което се преподава в лицензите, че играта се разделя в 4 фази – игра с топката, игра без топка и двата прехода. За мен това е пълна глупост, тъй като ако покажеш на играчите всичко това, ще им загубиш вниманието и няма да запомнят нищо.

– Към Янев имаше доста критики. Имаше ли нещо, което ти видя, а другите – не?
– Аз не мога да критикувам Янев, тъй като той постигна добри резултати. Спечели Купа, Суперкупа, вкара ЦСКА в евротурнир и като резултати не може да има критика. По отношение на стила, щом ЦСКА са го взели, значи са били ОК със стила, който практикува. За мен престоят на Янев беше много ефективен.

– Какъв стил на игра изповядваше Томаш и защо не успя да се противопостави в онзи прословут финал с Лудогорец?
– Стилът бе доста разпознаваем. Опитваше се да наложи позиционен, доминантен стил. Комбинациите в средата на терена бяха силен елемент от играта във всичките му отбори. До голяма степен през втория полусезон успя. Не успяхме да спечелим финала, но ние сме анализирали причините вече. Донякъде заради класа, донякъде заради психологическия фактор.

– Виждаш ли неща от големия европейски футбол да се прилагат и у нас?
– Според мен има доста елементи, футболът е спорт на тенденции. Всички гледаме големите първенства и когато някой треньор види нещо, което му харесва, го открадва, леко променя. Виждаме в българските отбори 6екове, които играят вътре по терена, това е тенденция от последните 10 години, контрапресата присъства. Изнасянията от аут – също, идеите на Де Дзерби присъстват, с цялата структура на опорните халфове. Колко е успешно зависи от футболистите, с които разполагат.

– Как виждаш работата на Веласкес и Левски в последната година?
– В момента Левски е най-силният български отбор. Има постоянство и изграден стил и интензитет. Всички са бързи в това да реагират и ако не успеят, да си спечелят топката, да се върнат зад линията и да се защитават като отбор. Много са задружни, имат идеи, които объркват противника, тъй като защитите у нас са по-скоро персонални. Това придвижване, което правят, е доста ефективно. Има и неща, които не ми харесват толкова, но това са лични предпочитания. В Левски бекът и крилото се пазят взаимно и това понякога създава затруднения.

– В Европа и в първенството Янев разчиташе на различни системи. Според теб на какво се дължеше това?
– Това донесе резултати, вкара ЦСКА в Европа. За мен го правеше, защото не вярваше на крилата в отбора. В двете формации няма типични крила. В 3-5-2 имаш бекове по цялата дължина, а при 4-4-2 с ромб или диамант имаш 4 халфа и активни бекове. Не вярваше на Перейра, Пиедраита и Брахими. Въпреки че Брахими играе добре, но ти трябват двама души. За това дали се харесва стилът на игра, това е въпрос на вкус. ЦСКА има най-много голове от началото на първенството. Свикнали сме да виждаме офанзивен футбол, но Саша Илич офанзивен футбол ли игра? За малко да стане шампион. Според мен назначиха Гиздол, защото е работил на високо ниво – Бундеспигата, турската Суперпига са големи първенства. Има я рутината и това е важно. Надявам се това да е последният сезон, в който се сменят треньори, защото ако Гиздол остане дълго, това значи, че ЦСКА е намерил точния човек. В клуба имаше доста смени на директори, треньори и не може да се направи дългосрочен план и това си пролича в резултатите на отбора.

– Лудогорец ще има нов треньор, върна се Йовичевич. Смяташ ли, че той ще успее да поправи грешките досега?
– Когато Йовичевич беше в Лудогорец, те играха малко по-пасивно, нямаше я високата преса, а се прибираха в собствената половина и това се случваше дори срещу отбори в средата на класирането. Преценката в Лудогорец е по-скоро, че търсят резултат, а не толкова стил на игра. Загубиха шампионската титла и целта е това да не се повтаря. Йовичевич взе три трофея и въпреки това бе освободен. Въпросът сега е кое е по-важно за тях – резултатът или стилът.