Бивш шеф на червените: Тази година конкуренцията на ЦСКА спрямо Левски е много по-голяма
Бившият шеф на международния отдел и на сигурността в ЦСКА Илия Илиев даде интервю за подкаста „Спортен таралеж“, в което коментира новия стадион на „червените“, битката за титлата, работата на Христо Янев и очакванията си към новия треньор Маркус Гиздол. Илиев сподели и спомени от работата си с националния отбор на България, включително от световното първенство във Франция през 1998 година.
– Очакваш ли с нетърпение новия стадион на ЦСКА и ще присъстваш ли на първия мач?
– Ще направя всичко възможно да бъда на първия мач. Дори съм си извадил съответната карта с пръстови отпечатъци, която е необходима, за да получиш онлайн билет за съответната среща. Надявам се да успея, въпреки че имам някои семейни ангажименти и прекарвам по-голямата част от времето си в провинцията.
Мисля, че няма привърженик на ЦСКА, който да не чака този момент. Много години се говореше за изграждането на нов стадион и вече сме на финалната права.
Преди около две седмици имах възможност да разгледам съоръжението. Впечатлен съм от това, което се прави. Имам опит с лицензирането на големи стадиони. През 1998 година, в качеството ми на член на Комитета за борба с футболното хулиганство към Съвета на Европа, участвах в групата, която инспектираше стадионите във Франция преди световното първенство. Бяхме ангажирани и със стадион „Стад дьо Франс“, който тогава беше съвсем нов.
Имам едно съжаление – можеше стадионът на ЦСКА да бъде с по-голям капацитет. Чувам, че ще има между 17 и 18 хиляди седящи места. Не би било лошо да разполагаше с още 5-6 хиляди. Но и в сегашния си вид това е отлично съоръжение, което надмина очакванията ми.
– Изпитваш ли носталгия по стария стадион „Българска армия“?
– От малък посещавам мачовете на „Българска армия“. Не можем да не изпитваме носталгия към времето, в което сме израснали. Атмосферата обаче се създава от хората, които идват на стадиона. В съвременния футбол бъдещето е в такива модерни съоръжения.
Инфраструктурата на новия стадион е богата. Ще има заведения, места за храна и напитки, както и добре организирани VIP зони. Смятам, че съоръжението отговаря на изискванията и ще удовлетвори дори най-претенциозните привърженици.
– В България обаче често се случва феновете да се отдръпват от отбора, когато резултатите не са добри. Защо е така?
– Може би сме по-податливи на този манталитет. Когато говорим за големите клубове като ЦСКА и Левски, преживяваме много тежко и болезнено недобрите резултати. Всички отбори в света имат периоди на криза, спадове и възходи. Това е нормално.
Не винаги се работи по най-добрия начин и невинаги се намират най-подходящите футболисти, които да изпълнят стратегическите и тактическите виждания на треньора. Затова публиката трябва да бъде постоянно с отбора, а не да идва на приливи и отливи в зависимост от резултатите.
– Предстои мачът на ЦСКА с Монако. Имаш специална връзка с този съперник. Какви спомени пазиш?
– По мое време в ЦСКА играхме с Монако като гост. Загубихме с 1:2, а ни трябваше равенство, за да продължим напред. В последните минути имахме две чисти положения – едното беше на Йордан Юруков, ако не се лъжа, и можехме да изравним.
Монако беше много солиден отбор, а атаката им се водеше от Емануел Адебайор. Въпреки загубата имахме реални шансове да продължим.
Свързан съм с Монако и по друга причина. Първият ми мач извън България беше през 1986 година, когато придружавах Георги Димитров и Георги Славков като преводач. Трябваше да им помагам да се адаптират, тъй като все още не познаваха езика.
Присъствах и на мача на пейката, където помагах с превода на указанията на треньора. Тогава начело на Монако беше Стефан Ковач, който преди това бе постигнал големи успехи с Аякс. Изненадах се, че говореше отлично български.
– Може ли ЦСКА да победи Монако в предстоящия мач?
– Не мога да кажа какво е състоянието на Монако в момента. Това винаги е бил силен отбор. Оттам тръгна и Килиан Мбапе, а в състава им е играл и Димитър Бербатов.
Този сезон селекциите на Левски и ЦСКА изглеждат сериозни за българските стандарти. Привлечени са добри футболисти и мачовете им в европейските турнири ще представляват интерес.
– Каква промяна може да донесе Маркус Гиздол на ЦСКА? Има ли очаквания, че отборът може да стане шампион?
– Тази година конкуренцията на ЦСКА спрямо Левски е много по-голяма, а не трябва да забравяме и Лудогорец, който няма да се предаде. Видя се, особено през второто полувреме на мача за Суперкупата с Левски, че и двата отбора разполагат със стойностни футболисти. ЦСКА изигра силен мач, въпреки че Левски влезе в него като тотален фаворит.
Мисля, че битката ще бъде много остра и се надявам да продължи до края на шампионата. Според мен трите отбора, които ще се борят за титлата, са Левски, ЦСКА и Лудогорец.
– Как се отрази на българския футбол дългогодишната липса на Левски и ЦСКА на върха?
– Липсата на Левски и ЦСКА на първото място винаги се е отразявала негативно на българския футбол. Те бяха основен източник не само на конкуренция, която води до по-високо качество, но и на футболисти за националния отбор.
В поколенията, които помня, играчите на Левски и ЦСКА се допълваха в националния тим, когато имахме сериозни успехи. Ако футболистите от онези поколения – Христо Стоичков, Димитър Пенев, Георги Аспарухов и останалите големи имена – бяха на терена, трудно бихме си представили да загубим от Люксембург.
Когато погледнем състава на България от световното първенство през 1994 година, ще видим колко важни са били футболистите на двата клуба.
– Ти беше част от националния отбор по време на световното първенство във Франция през 1998 година. Какви спомени пазиш от турнира?
– Бях с националния отбор във Франция и отговарях за сигурността. Тогава за първи път беше въведено изискването всеки национален тим да има офицер по сигурността на световно първенство.
Прекарвах много време с футболистите. Бях с тях през всичките 28 дни във Франция.
Мачът с Парагвай в Монпелие беше малшанс за нас. Имахме добри положения, за разлика от съперника. Спомням си ситуацията през 67-ата минута, когато Христо Стоичков изведе Любослав Пенев сам срещу вратаря Хосе Луис Чилаверт. Любо рядко пропускаше такива положения, но тогава стреля над вратата. Теренът беше много твърд, почти като бетон, а температурата беше около 39 градуса.
Загубата с 1:6 от Испания също не отразяваше напълно случилото се на терена. При резултат 1:1 Любослав Пенев преодоля защитник и вратаря Андони Субисарета, който го хвана с две ръце за краката. Според мен това беше чиста дузпа, а може би е имало основания и за червен картон. Вместо да поведем с 2:1, ситуацията остана без наказание.
– Какво трябва да се промени в българския футбол, за да се върнем към по-добрите времена?
– Имаме талантливи футболисти. Убеден съм, че има такива в школите. Виждам и много млади специалисти със сериозно образование и висока футболна култура, които работят с новите технологии.
Прочетох, че в ЦСКА са привлечени и двама млади български специалисти, които ще изпълняват функциите на анализатори в щаба на новия треньор. Те работят със съвременни програми и това е положително.
Трябва да се развиват школите, да се използват новите методи и да се даде възможност на специалистите да работят в дългосрочен план.
– Христо Янев можеше ли да остане начело на ЦСКА?
– Винаги ще имам положително мнение за Христо Янев като треньор. Познавам го още от времето, когато пристигна в ЦСКА като футболист. Цялата му кариера в клуба премина пред очите ми.
С мача срещу Левски и с някои много важни решения успя да постигне целта си – ЦСКА да се класира за европейските турнири. Той пое отбора в изключително тежка ситуация – на 14-о място и с 10 поредни мача без победа. Целта беше да спечели Купата и да осигури участие в Европа, а той го направи.
Христо има способността да мотивира футболистите. Той е изключителен характер и предава любовта си към ЦСКА на младите играчи, голяма част от които са чужденци и не познават историята на клуба така, както ние.
– Кой ще стане шампион според вас?
– На мен ми се иска да е ЦСКА, но ще бъда откровен – мисля, че ще стане Левски. Казвам го с болка.
При тях има баланс между ръководство, отбор и селекция. Нещата са улегнали и това е предимството им пред ЦСКА. Организацията е много стегната.
ЦСКА също върви уверено по своя път, но ще се върна към тезата си от началото: футболът не е нещо, което става за ден или два. Нужно е време и има периоди, които не могат да бъдат прескочени.