„Червени“ грешки, но дали са на растежа?

Драмата и треперенето в реванша ЦСКА – Макаби Тел Авив преди седмица мотивира автора на тези редове да назове загубата от израелците „урок на растежа“ след леко намигване от футболното провидение. Едва 7 дни по-късно шамарът 0:3 от ОФИ Крит, дошъл толкова наивно на стадион „Панкритио“ в Ираклион, отново ни наведе към абстрактни понятия като късмет и съдба, но този път с обратен знак. Да, ЦСКА не бе надигран или смачкан футболно от носителя на Купата и Суперкупата на Гърция, нито пък заслужаваше да отнесе три гола пасив преди реванша в София. ЦСКА се би сам, както гласи клишето! А горчивината в „армейските“ привърженици идва именно от наивните грешки, били те индивидуални или колективни, довели до горчивото признание на Христо Янев, че „всичко, което можеше да се обърка в този мач, се обърка“.

Така мечтата за участие в основната фаза на Лига Европа рязко и болезнено се превърна в мираж, а цялата евроинерция и настроение от елиминирането на солидни противници като Карабах и Макаби ТА е на път да приключи. Да, една загуба не бива да отклонява ЦСКА от пътя му на развитие като отбор и клуб, както подчерта и спортният директор Валентин Илиев, не бива и да омаловажава постигнатото в Европа това лято. Непостоянството в представянето на тима и редуването на еуфорични триумфи с измъчени победи или болезнени загуби обаче не кореспондират с идеята за гранд и с уверенията за траен и устойчив прогрес. Напредък е ясно, че има, особено сравнявайки ситуацията отпреди година със сега, но той сякаш е прекалено тромав и незначителен на фона на големите надежди и очаквания към ЦСКА.

Непостоянните игри и игровото криволичене се превърнаха в най-постоянния спътник на „червените“, което пък дава допълнителни „муниции“ за критиците на Янев, а и на отбора като цяло. Наставникът също направи своите треньорски грешки срещу ОФИ и сам призна, че най-много поуки се вадят именно от подобни поражения. Дали ЦСКА можеше да излезе с четирима защитници в 4-1-4-1 или 4-2-3-1, вместо предпазливата, но работеща дотук 3-5-2? Дали Брахими можеше да започне като титуляр отляво, вместо Андрей Йорданов, а Цварц да стартира от самото начало? Дали отборът не трябваше да се „окопае“ в последните десет минути и да запази резултата 0:2, особено предвид контузията на Гбамен? Вероятно можеше, да. Но когато каруцата се обърне, знаете как продължава поговорката…

ЦСКА влезе в ролята на лек фаворит срещу гърците, предвид скалповете, които взе по пътя си към плейофа, но не успя да се справи с тежестта на тази роля. Роля, която исторически „армейският“ клуб е носил в миналото, но все по-рядко през последните години. Темата с липсата на лидер в състава е дъвкана пределно много, затова е излишно да я подхващаме отново. Новият капитан Теодор Иванов сякаш генетично е призван да вземе диригентската палка рано или късно, но на 22-годишна възраст е рано всички очаквания да падат върху него. Не, че ако онзи удар с глава отблизо в 60-ата минута при 0:2 бе влязъл, нямаше да го превърне в герой.

Грешките срещу ОФИ са ясни и очевидни! Давид Пастор „намекна“ повече за потенциална хандбална кариера в наказателното поле, което коства първия гол и дузпата за втория, резервата Мо Брахими изпусна нервите си и изостави своите в ключов момент на подем. Дали обаче това са грешки на растежа? Или говорим за липса на класа, потенциал, а и характер? И доколко наивните гафове в Гърция са въпрос само на липсата на опит в евротурнирите? Играчите на Христо Янев имат точно 90 или евентуално 120 минути, за да дадат отговора на Националния стадион „Васил Левски“ следващия четвъртък. Доста повече от 34-те минути, с които разполагаха Велизар Димитров, Тодор Янчев, Емил Гъргоров и самият Христо Янев в реванша с английския Блекбърн на „Армията“ през 2003-а, за да докарат нещата от 0:3 до 3:3 в един от най-лудите евромачове на ЦСКА през новия век. Тогава „червените“ отпаднаха, но оставиха усещането за голям отбор и морален победител. Усещане, подплатено със себераздаване, смелост и много сърце на терена. Тези три компонента биха били достатъчни за настоящите футболисти в червени фланелки срещу ОФИ – ако не за краен успех, то за собствената чест и увереност оттук до края на сезона.

Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“