Големият герой на финала
ЦСКА затвърди традицията, продължаваща вече две десетилетия, да печели Купата на България в период на 5 години. Тя започна през 2006-а, когато Христо Янев бе футболист, продължи през 2011-а, 2016-а – когато казанлъчанинът вече бе край тъчлинията като треньор, през 2021-ва и сега през 2026-а. Общото между тези победни финали, освен че се случват на всяка петилетка, е, че произвеждат герои. И в сряда вечер на стадион „Васил Левски“ в такъв се превърна Фьодор Лапухов, който качи ЦСКА на гръб и го занесе до златните медали.
През 2011 година в тази роля влезе Спас Делев, който отбеляза победния гол срещу Славия. През 2016-а успеха срещу Монтана донесе Станислав Маламов. Предишният трофей от 2021 г. пък бе завоюван след късно победно попадение на Бисмарк Чарлс срещу Арда. Любопитно е, че това се оказа и последният гол на ганайския нападател с червената фланелка, макар че той се раздели с клуба през май 2024 г. За разлика от африканеца, Фьодор Лапухов затвърди във финала за Купата на България големите качества и още по-огромния потенциал, с който разполага. Националният вратар на Беларус имаше решителни спасявания във всеки от ключовите моменти във финала. Броени минути след откриващия гол на Годой стражът спаси удар с глава от упор на Лукас Риян от границата на малкия пеналт. Бързо изравняване можеше значително да промени баланса във финала. В началото на втората част Лапухов бе безпомощен отново срещу Риян и резултатът все пак стана 1:1, а съотборниците на беларусина така и не намираха път към второ попадение в мрежата на пловдивските железничари. И докато армейците мислеха повече за атаката, апокалипсисът за тях можеше да настъпи на два пъти във второто продължение на срещата. Първо Жулиен Лами остана очи в очи с Лапухов, но вратарят излезе навреме и отрази удара в тялото си, а след това Жоел Цварц отправи страховит диагонален изстрел, който щеше да се превърне в гол срещу 8 от 10 вратари в българския елит. Фьодор обаче се изстреля като пантера и изби в корнер, за да прати срещата в дузпи. А при ударите от бялата точка отново беше над всички!
Особено впечатляващо беше поведението на младия страж срещу най-опитния на терена – капитана на Локо Пд Димитър Илиев. Лапухов спази отработените през седмицата инструкции и без да трепне изчака до последно движението на съперника, знаейки, че е много вероятно да последва точно това, което се случи. Фьодор остана на място и изглеждаше елементарна задача да парира лековатото изпълнение на Илиев. Но само хората, които са добри в това, което вършат, могат да го правят да изглежда лесно. Така футболист №1 на Беларус за 2024 г. спря футболист №1 на България за 2019 и 2020 година. Последваха три точни изстрела на локомотивци, преди да дойде и последната, победна намеса на Лапухов в мача. Той отново изглеждаше пределно наясно какво ще се случи след секунди и изключително категорично спаси дузпата на Запро Динев. За да даде увереност на Джеймс Eтo’o, а още няколко мига поo-късно да бъде в прегръдките на съотборниците си след последния съдийски сигнал.
Eтo’o вкара победната дузпа, но всички в червено знаеха, че големият герой е Лапухов. И то не само при дузпите. Защото, ако не бе той, срещата изобщо нямаше да стигне до удари от бялата точка.
Още по-любопитно е, че до момента беларуският страж бе заставал под рамката при 9 дузпи с екипа на ЦСКА – 5 в редовно време и 4 в баража срещу Арда през миналия сезон, като не бе спасил нито една! Този път обаче показа мускули още при първото изпълнение на Димитър Илиев, а след това окончателно записа името си в историята със спасяването на петия изстрел.
Макар да е само на 22 години, Лапухов вече има две титли на Беларус и една Купа на България във визитката си. И ако е здрав и продължи възходящата линия на развитие, за да изпълни големия си потенциал, предстои да печели още много битки на терена и отличия във витрината. Добрият вратар наистина е равен на половин отбор. И в сряда вечер ЦСКА извлече огромно щастие от това.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“