Христо Янев пише европейска история с ЦСКА: настигна Любо Пенев и подгони Стойчо Младенов

С блестящата победа при гостуването на Макаби Тел Авив Янев записа пети пореден мач без загуба при дебюта като треньор в евротурнирите. За цялата червена история само още двама специалисти могат да се похвалят с подобно постижение и само един от тях има по-дълга серия без поражение. Това няма как да не впечатлява.

Любослав Пенев също тръгва с пет поредни мача без загуба при първия си престой на „Армията“ като треньор. Това става в Лига Европа през 2009/10. Серията на Ел Голеадор започва в елиминациите в две трудни битки с добре познатия ни Дери Сити. Тимът от Северна Ирландия, който се подвизава в първенството на Ейре и се оказва костелив орех. Преодолян е трудно след 1:0 в София и 1:1 на реванша. Следва нулево реми у дома с Динамо Москва и великата победа с 2:1 при гостуването на „Химки Арена“, която откри вратата за груповата фаза на турнира. Там ЦСКА и Любо стартират с 1:1 при домакинството на Фулъм, но в следващия кръг отстъпват с 0:2 при гостуването на Рома.

С по-дълга серия без загуба при дебюта си като треньор на ЦСКА в Европа може да се похвали единствено Стойчо Младенов. Интересното е, че тя продължава в хода на два сезона. Екзекутора на Ливърпул тръгва с летящ старт – 4:1 в гостуването на Динамо Минск в предварителния кръг за Купата на УЕФА през 2002/03. В реванша той записва икономична победа с 1:0. След това взема отличен резултат при гостуването на Блекбърн – 1:1 във времена, когато голът на чужд терен дава допълнителна бонификация. На „Армията“ мачът с британците обаче тръгва зле за Стойчо и ЦСКА. Гостите откриват резултата след половин час игра, а в началото на второто полувреме, в рамките на две минути, увеличават аванса си до три чисти гола. В този момент обаче се задейства генетичният армейски код на честта. Емил Гъргоров и Агналдо Перейра набързо връщат две попадения, финалът е инфарктен. В 89-ата минута Емил Гъргоров изравнява от дузпа. В добавеното време Велизар Димитров получава червен картон, но натискът към вратата на Брад Фридъл не стихва. ЦСКА организира още една опасна атака, но шансът е на страната на гостите. Така Блекбърн продължава напред с повече голове на чужд терен, но за червена България остава моралното удовлетворение, че е дала паметна битка. През следващия сезон серията на Стойчо Младенов продължава с две победи над арменския Пюник в квалификациите за влизане в групите за Шампионската лига, преди да бъде спряна с поражението 0:3 при гостуването на Галатасарай.

Все пак, когато се броят подобни серии, е редно да се отбележи, че автоматичните сравнения понякога не са най-точният критерий и при тях треньорите на ЦСКА не са поставени в равни условия. Тук задължително трябва да се отчита фактът, че до края на 80-те години структурата на евротурнирите е коренно различна от състоянието днес и своеобразното „шкарто“ при участниците е далеч по-малко. При първите си 7 участия в евротурнирите ЦСКА неизменно е в турнира за Купата на европейските шампиони и в тези срещи участват само първенците на своите страни. Във въпросните 7 участия армейците нито веднъж не се изправят срещу футболни джуджета. В общи линии тази картина се запазва в следващите три десетилетия. Това поставя титани като Крум Милев, Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов и Димитър Пенев в неравностойно положение спрямо днешната генерация треньори.

Последното обаче не отменя факта, че Христо Янев демонстрира впечатляваща успеваемост в мачове на елиминации и до момента не познава загуба в тях. Балансът му начело на ЦСКА е съкрушителен – 21 двубоя, 17 победи, 4 равенства и нито едно поражение в рамките на три сезона от двата му периода на „Армията“. Началото бе през 2015/16, когато той изведе армейците от Югозападната Трета лига до сензационен триумф за Купата на България. По пътя към трофея ЦСКА спечели всичките си 10 срещи, включително двата полуфинала с Берое и финала с Монтана. През миналия сезон Янев отново записа във визитката си триумф за купата, без да познае вкуса на загубата, а като добавим и Европа съвпаденията стават твърде много, за да говорим за случайност./ „Тема спорт“