Христо Янев сам си издаде присъдата

„Когато играем в такъв сгъстен цикъл, правим така, че всички да са полезни. Ритъмът, в който беше отборът, е нарушен. Това е най-тежката програма на ЦСКА в последните 15 години. В двата кръга преди двата ни важни мача (б.а. – полуфинала-реванш и финала за купата) имаме дерби с Левски.“ Това беше част от поредното нелепо изказване на треньора на ЦСКА Христо Янев след втората загуба от сините в плейофите. За момент ще оставим настрани, че наставникът продължава постоянно да си търси оправдания и да се тупа в гърдите, че е извел червените от 14-ото до… четвъртото място, но така и не намира решение на тежките игрови проблеми на отбора. И ще се концентрираме единствено върху смисъла на изказването за тежката програма и сгъстения цикъл. Защото, ако през миналото лято ЦСКА регистрира най-слабия старт на сезона в цялата си история и минира отрано шансовете за нещо повече от европейска квота, то „по план-график“ целите за следващата кампания трябва да са атака на шампионската титла и континентален пробив. И ако Янев е забравил по време на треньорските си приключения в Нефтохимик, Миньор Пк, Пирин и Ботев Bp, това означава мачове през три дни с дълги пътувания, разнообразни съперници и преследване на задължителна победа с боеспособен състав. С други думи – не можеш да си позволиш да смениш 10 футболисти за вечното дерби, а програмата със сигурност ще е доста по-тежка от настоящата с мачове срещу най-слабия Лудогорец в историята, водения от Сашо Алвеша ЦСКА 1948 и празнично настроения Левски…

Самият факт, че Янев се уплаши от тези двубои, при все, че ЦСКА разполага с най-добрите условия за възстановяване у нас и с действия и изказвания тотално приоритизира турнира за купата, е показателен, че този треньор не трябва да води армейците през следващия сезон. И би било пагубно, ако в рамките на следващите няколко дни в Борисовата градина нямат готов вариант за наставник, който значително да контрастира с несъстоятелността от последните няколко години.

Ротациите в предишното дерби и предстоящият финал за купата сега също са само опит за търсене на алиби за несъстоятелността на ЦСКА на Янев. Истината е, че двете загуби от Левски са естествен резултат от слабия футбол, който показват червените през цялата пролет. Без значение кои изпълнители са на терена и кой е съперникът. Достатъчно е да се върнем към съдийското рамо в Стара Загора, инфарктната победа над вече изпадналия Монтана и също толкова драматичното и късметлийско изравняване в първото вечно дерби за годината. Силният мач в Разград в първия полуфинал за купата бе голямото изключение, тенденцията е тази от събота, която доведе едва около 4000 червени привърженици на стадиона. Играта на ЦСКА отблъсква, а не привлича хора на трибуните. Така бе и през миналата година. И голямата посещаемост на финалите за купата се дължи на зажаднялостта на червена България за трофеи и европейски вечери. Не е заради лицето на отбора, а въпреки него.

А относно плоския аргумент, че ЦСКА е направил огромен прогрес под ръководството на Янев, е достатъчно да се каже, че в полуфиналите за купата с Лудогорец не започна нито един от титулярите в първия кръг срещу Ботев Пд през лятото. Променена бе и цялата структура на клуба, а шест нови футболисти бяха на линия за старта на зимната подготовка. И четвъртото място изобщо не звучи като успех, какъвто Янев се опитва да го изкара.

Мартин Костадинов/ „Тема спорт“