Нестор Йевтич няма как да се превърне в Ел Маестро и с него титлата е невъзможна

Прожекторите на “Българска армия” угаснаха за последен път, но сбогуването с Храма бе колкото величествено, толкова и тъжно, а играта на тима бе досущ като вида на съоръжението – безидейна, хаотична, грозна… Всъщност тази неделна вечер ще бъде запомнена единствено с емоциите по трибуните. За всичко останало можехме да бръкнем в архива и просто да извадим една от статиите за представянето на ЦСКА-София срещу Лудогорец по времето на Милош Крушчич, Саша Илич, Алън Пардю и прочие, и само да сменим имената на изпълнителите. В тази битка сякаш времето за армейците е спряло и грешките, слабостите, загубите идват като под индиго. Ако досега мачовете на червените през сезона пораждаха въпроси, то двубоят срещу разградчани даде категоричен отговор – Нестор Йевтич няма как да се превърне в Ел Маестро и с него титлата е невъзможна, а оправданията с напрежението, залога и съдията са смехотворни.

ЦСКА-София не бе подготвен нито психически, нито тактически за този сблъсък. Не извади нито един футболен аргумент и не успя дори да отправи точен удар към вратата на съперник, който дойде в Борисовата градина с единствената идея да не загуби и бе повече от очевидно, че ще е доволен и на равенство.

Армейците демонстрираха отчасти характер, но не и спортно-технически достойнства, а с предсказуемите, монотонни, еднотипни и лесно разгадаеми изритвания на топката в предни позиции се превърнаха в лесна плячка за съперника. Структурните проблеми в халфовата линия доведоха до неспособността на ЦСКА-София да контролира събитията и позволи на Лудогорец да вкара темпото в русло, в което домакините още два дни нямаше да отбележат гол. Дори неистовата подкрепа от трибуните и неубедителния съперник не помогнаха на червените.

Проблемът е, че на “Армията” продължават да вървят по пътя, който започна при Крушчич, премина през Акрапович, Люпко Петрович, Пардю и Илич, за да се стигне до Нестор с многото имена. С подчертан акцент върху защитата, с липсата на креативност в средата и смелост в атаката, този път отдалечава тима от традициите и историческите ценности, залегнали в името на ЦСКА. Със страх шампион не се става! Още по-малко с треньор, който е заслепен от манията си за величие, но не демонстрира и капка надграждане в собствените си способности. А при 80% брак при подаванията на къси и средни разстояния логично следва въпросът как се работи през седмицата.

Най-големият проблем е, че мачът с Лудогорец не бе изключение, а тези слабости се превръщат в закономерност. Загубата не може да бъде разглеждана като случайност, а е логично следствие на безидейността в армейската атака през целия сезон, което при наличието на Назон, Естрада, Фаетон, Асприля, Кареасо, Линдсет и Хайнц в предни позиции граничи с престъпление и откровена липса на треньорски умения. И ако благодарение на късмет, индивидуален проблясък или силата на фланелката бяха спечелени мачовете срещу Пирин, Етър, Локо София, то срещу Лудогорец това е крайно недостатъчно. За да детронираш хегемона, трябва много повече. Нужни са план, стратегия и смелост. Нужна е гъвкавост и умение да правиш промени в постройката, подхода и тактиката в течение на мача. Има ли някой, който все още вярва, че полиглотът Нестор е този, който може да ги даде? Не! Сърбинът дори не потърси нещо различно и не опита да изненада Лудогорец.

Треньорът, който говореше за “големите топки” след успеха над Локо Пд и тичаше като обезумял при обрата над борещия се за оцеляване Пирин, в неделя вечер се държа като хлапе, на което са му взели играчката. Вместо да намери сили да си я върне, се нацупи и пожела да си “отиде вкъщи”. Въпросът е има ли смисъл изобщо да се връща за старта на подготовката?!

Явор Пиргов/ “Тема спорт”