Ради Здравков на 70: Никога не е стоял въпросът да играя другаде, освен в ЦСКА! Огорчението е голямо, че не съм в книгата за 70-годишния юбилей

Радослав Здравков е от изчезващата порода виртуози, които усещат футбола със сетивата си. С даденото му от Господ и с изключително много работа легендата на ЦСКА, Локомотив София, португалския Шавеш и българския футбол е посветил на играта целия си живот. И неслучайно дори сега, навръх 70-годишния си юбилей и над половин век след първия си голям успех – европейската титла за юноши през 1974 г. – Здравков все така живо се интересува от ритъма на събитията и новите тенденции в най-популярния спорт. Отскоро гениалният плеймейкър е и председател на клуба на ветераните на ЦСКА. Ради Здравков, който след часове ще подкрепи армейците на „Васил Левски“ във важния мач срещу Карабах, сподели какво вижда, когато се обърне назад. Ето какво каза „червената“ легенда по случай днешния си 70-и рожден ден в интервю за „Тема спорт“.

Г-н Здравков, какъв е животът на 70 години? Отстрани изглежда, че спокойното пенсионерство не е за вас и продължавате да се изкушавате от новите предизвикателства…
– Ритъмът ми на живот изглежда по-спокоен. Имам време за всичко и най-вече три пъти седмично да спортувам. Засега нямам здравословни проблеми, благодарение на факта, че досега не съм прекъсвал активния си живот. Чувствам се енергичен, активен и мисля – готов за нови предизвикателства. Но съм си дал обещание, че това може да се случи не навсякъде и не на всяка цена.

Юбилеите винаги са време за равносметки. Какво се откроява най-ярко за вас, като погледнете назад – в личен и професионален план?
– Може би в личен план преди много години не се случиха нещата, както подобава на интелигентни хора. Но важното е, че впоследствие се радвам на семейството около мен, на тяхната подкрепа, уважение и отношение. Имам необходимото спокойствие и се гордея особено с дъщеря ми. И в професионален план не мога да се оплача. Дълга и много успешна кариера като футболист. Оценката ми като треньор произлиза от факта, че където и да съм работил – след години пак съм повтарял, потретвал. В ЦСКА – не знам точно колко пъти, в Локомотив София – три пъти, в Спартак Варна – няколко пъти и т.н. След раздяла пак съм бил канен. Никога не съм се предлагал, никой не е ходатайствал от мое име. Това ме прави горд.

А за какво съжалявате в кариерата си на състезател, треньор и ръководител?
– Като състезател най-вече съжалявам, че бях наказан при преминаването ми в ЦСКА от тогавашното комунистическо управление. Година и половина бях лишен от възможността да играя футбол. А бях толкова млад и в същото бреме вече утвърден футболист в националния отбор. Като старши треньор кариерата ми започна бляскаво. Две успешни близания в А група (б.а. – с Янтра и ЛЕКС Ловеч), второ място в А група (б.а. – с Локо Сф), спечелена Купа на България (б.а. – с Локо Сф). И стартирах нов период, вече като помощник на Стойчо Младенов, Димитър Пенев, а след това дълги години на Любо Пенев. Нямаше как да не приема тяхната покана, оказано доверие и най-вече ставаше въпрос за любимия клуб ЦСКА. Не съжалявам за тази промяна. Дори бих казал, че бе полезна. Като старши треньор би трябвало да се развиваш разнопосочно, а като помощник се концентрирах най-вече в тактическото си израстване. Имам самочувствието да се смятам за един от най-подготвените в това отношение. Много от по-младите треньори в момента са ме търсили да разговаряме по тази тема.

Какви спомени пазите от началото на футболния си път в Локо София и имаше ли реален вариант да преминете в друг клуб, а не в ЦСКА?
– Аз бях още юноша, когато ме извикаха в първия отбор. Бях стъписан, оглеждайки се около мен – с какви футболисти делях съблекалнята. Беше истинско удоволствие да наблюдавам действията на Начко Михайлов. Имахме много силен отбор. Неслучайно нарушихме хегемонията на ЦСКА и Левски и станахме шампиони. Никога не е стоял въпросът къде да продължи моята кариера и развитие, освен в ЦСКА.

Къде нареждате вашата генерация в ЦСКА сред най-силните отбори в историята на клуба?
– Въпросът ще го разделя на две. Вътрешно първенство и международното поле. Не мога да твърдя за вътрешното, но съм категоричен, че бяхме най-успешният отбор на международната сцена.

Действително ли ЦСКА беше напълно равностоен на водещите европейски отбори тогава и какво не достигна, за да бъде отстранен Байерн Мюнхен?
– Самите резултати срещу шампионите на водещите страни в Европа недвусмислено доказват, че сме били равностойни. Шампионите на Англия, Испания, Германия, Франция, Италия и Португалия са усетили нашите футболни достойнства. Що се отнася до мача ни с Байерн Мюнхен, лоша шега ни изигра фактът, че в 18-ата минута поведохме с 3:0. Този резултат стъписа и уплаши както нас, така и целия стадион.

Кои са най-специалните ви моменти с националната фланелка?
– Върхът в кариерата на всеки футболист е участието на световно първенство. Аз не правя изключение. Но има и една горчилка. Имахме отбор, колектив и качества да мечтаем за по-добро представяне. Това не се случи заради ръководителски грешки и решения.

С кои футболисти сте били най-близък по време на кариерата си и от кои треньори сте научили най-много?
– Нормално с брата ми по съдба – Стойчо Младенов. Изтърпяхме заедно безумното наказание, заедно се надявахме на чудо да ни възстановят правата, деляхме и една стая. От всеки треньор съм попил по нещо, записал съм си по нещо. Но един треньор трябва сам да извърви своя път и сам да се развие по своя начин. Треньорската практика всеки ден ти поставя въпроси, на които всеки трябва сам да намери отговорите. Само така можеш да се усъвършенстваш и да се развиваш като треньор.

Нуждаехте ли се от време за адаптация, когато преминахте в Португалия, и какво пазите от престоя си там?
– На добрите футболисти не им трябва време за адаптация при смяна на обстановката. Достатъчно е да попаднеш на добър треньор. След четири тренировки треньорът ми гласува доверие, оправдах го и така изкарах шест години. Съжалявам само, че не станах голмайстор на португалското първенство (б.а. – през сезон 1987/88 с 21 попадения). През цялата година имах сериозен аванс, но конкурентът ми от Спортинг (б.а. – Паулиньо Каскавел с 23 попадения) вкара шест гола в последните два мача.

Премина ли болката от това, че предишното ръководство не Ви включи в книгата за 70-годишния юбилей на ЦСКА?
– Болка нямам, но огорчението е голямо. Най-вече съжалявам за хората, които са написали книгата. Те продължават да гравитират около клуба под различна форма. Тук е моментът да се обърна към хейтърите, които продължават да се изказват по темата. Всички не могат да работят в ЦСКА – просто няма място. Един си отива, идва друг. Логично е, когато няма място за теб, да потърсиш друго такова с цел да си изкарваш прехраната. Грижовният родител прави това. Работил съм много пъти и с удоволствие в ЦСКА. Дори в един момент с Любо Пенев и Meтo Деянов – без да получаваме възнаграждение в най-трудния период на ЦСКА.

Какви са плановете ви за Клуба на ветераните и какво си пожелавате навръх 70-ата си годишнина?
– Клубът трябва да работи така, че да навакса пропуснатото 20 години. Пожелавам си да бъда все така деен, енергичен, полезен на семейството ми и при евентуална покана – ползотворен.