Сашо Станков: Проблемът на ЦСКА не е само Янев! Длъжностите са размити – не се знае кой за какво носи отговорност

Александър Станков е бивш треньор на ЦСКА с три кратки периода начело на тима и още няколко като помощник. Познава отлично обстановката на „Армията“ още от дете, като е юноша на червените и син на легендарния футболист Борис Станков. Работи и в ДЮШ. 61-годишният специалист коментира пред „Тема Спорт“ процесите в Борисовата градина и горещата треньорска тема.

Г-н Станков, ситуацията в ЦСКА отново е доста бурна. Как гледате на развитието на отбора и случващото се в клуба?
– Аз винаги споделям това, което мисля, но сега не е подходящият момент да се критикува отборът. Не го казвам от днес, а от много отдавна, че тимът не играе стил, който подхожда на ЦСКА. На всички е ясно и го виждат. Вярно е, че отборът не беше в никак добро състояние, когато го взе Христо Янев, но и в други мои интервюта споделих, че прекалено много сме снижили критериите. Това, че играем в евротурнирите, е хубаво, но в крайна сметка, предвид и икономическата ситуация в ЦСКА, амбициите трябва да са много по-високи.

Съгласен ли сте, че индивидуалната класа дърпа ЦСКА напред?
– Да, има класа в ЦСКА, но и в миналото сме разполагали с добри футболисти. На мен в последните години не ми харесва как се прави селекцията. Взимат се хора с класа, но това води до моментни избухвания. Продължава да има сериозен дисбаланс в състава. Заравяме си главата в пясъка за бековете, но те не отговарят на моите критерии например. Нито Пастор, нито отляво, когато Мартино отсъства. Някои от централните защитници имат класа, но това е отборна игра, а ЦСКА е много пропусклив в дефанзивен план. В средата на терена един Сенси не е достатъчен и в предни позиции са половинчати нещата. Видя се и в някои европейски мачове. Определено нямаме крила. Така че има много работа в селекционен план.

Как си обяснявате регреса в представянето на доста футболисти?
– Вижда се, че някои състезатели не са в добра форма. Не знам защо се получава това нещо, каква подготовка се е провела, просто казвам какво наблюдаваме отстрани. За мен някои играчи са с наднормено тегло, което също е недопустимо. Може и да бъркам, но така ми се струва. Особено Цварц и Жордао изглеждат тежки. Не може да ми го побере главата.

Притеснителна ли е апатичната реакция на играчите при третия гол на Годой?
– Много неща си личат, когото няма настроение в отбора. Христо Янев трябва да каже по-добре, със сигурност това не е добър признак. Атмосферата в съблекалнята е изключително важна за това как ще играе един тим. Струва ми се, че някои футболисти са толерирани, други не чак толкова, което не мисля, че е редно.

Вие винаги се опитвате да защитавате треньорите. Ще бъде ли логично, ако се стигне до смяна на Христо Янев преди международната пауза?
– Аз съм бил в тази ситуация, когато непрекъснато, всяка седмица, са ме сменяли. Постоянно се пишеше и в крайна сметка се случи. Знам колко е неприятно за един треньор. Колкото и да не обръщаш внимание и да гледаш да си вършиш работата, въпреки всичко ти стои в съзнанието и ти носи негативни емоции дълбоко в теб. Неспокоен си, това води до грешки. Затова бих се въздържал да коментирам тази тема, защото знам колко неприятно се чувства в момента Янев, като всеки ден се пише, че го сменят. Би трябвало в тези неща да има последователност, начин, ред, но ЦСКА е такъв отбор, че винаги е ветровито и никога не можеш да си правиш дългосрочни планове като треньор. Спомням си, че имах възможността да се засека и да
разговарям с Роберто Карлош в Италия. Не че сравнявам ЦСКА и Реал Мадрид, но за мен ЦСКА си е Реал Мадрид за България. Той ми сподели, че дори Реал да побеждава всеки мач, но с по 1:0 или 2:1, това е абсолютно недостатъчно. Каза ми: „Винаги трябва да се забавляваме, да доставяме удоволствие на хората, защото при нас победите са неминуема част от клуба, но не е достатъчно, ако е без игра.“ За мен Янев определено свърши доста неща, за което трябва да получи адмирации. Аз съм бил и треньор на Христо и съм сигурен, че той добре си дава сметка и си прави изводите за недоволството на хората, които обичат ЦСКА. Знае го добре. Но според мен проблемът не е само Янев. Той е малко по-генерален, но не искам да задълбавам чак толкова в тази тема.

Как приехте назначението на Валентин Илиев за спортен директор и ролята му до резервната скамейка по време на мачовете?
– Това го има като практика в Германия, например. Там спортните директори седят на пейката. В повечето държави е различно, но това не е чак толкова важна тема. Спортният директор е една от най-сложните длъжности за мен. Разсъждавал съм доста по тази тема. От него се изискват толкова много качества – той е балансьор между ръководство, треньор и футболисти. Трябва да си дипломатичен, гъвкав, умът ти да е пъргав. С всяко действие може да предизвикаш интрига в отбора. Много внимание и
голям обем от работа съпътстват тази длъжност. Както и съответната отговорност. Ако един отбор не върви, спортният директор също трябва да си подаде оставката, аз така ги разбирам нещата. Според мен длъжностите в ЦСКА са размити, не се знае точно кой за какво носи отговорност. Затова и казах, че вината не е само в Янев, ако той изобщо има вина.

ЦСКА е с пет победи след първите шест мача в първенството. Как виждате шансовете на тима и оптимист ли сте за шампионската битка и предстоящото участие в Лигата на конференциите, където жребият е доста тежък?
– В ЦСКА винаги трябва да си оптимист. Първенството е съвсем в началото, с някои корекции отборът може да изглежда по много по-различен и добър начин. ЦСКА трябва да се бори да стане шампион на всяка цена, особено предвид факта, че ще играе в невероятен, собствен дом. Това е уникално и е най-важното нещо от всичко, което се случва в клуба. Съперниците в Европа също са преодолими – ЦСКА е побеждавал през годините. Има много неща, за които отборът трябва да мечтае и да се бори и са напълно възможни.