Страданието на червения народ трябва да приключи

ЦСКА е в многогодишна тежка криза – идентичностна и футболна. Често анализът пада върху един конкретен мач, ретроспекцията върху период от няколко месеца, но истината е, че армейците не са на себе си от поне 18 години. От точно толкова най-титулуваният български футболен клуб не е ставал шампион. А за него титлата е изконна ценност. Нещо, което за най-младите поколения червени фенове е разказ по картинка или видеосъдържание в интернет. За константно добре играещ и доминиращ отбор на ЦСКА трябва да се върнем дори още по-назад – есента на 2005 г. под ръководството на Миодраг Йешич. Поколения армейски привърженици не са гледали своя любим отбор твърде дълго време в естествения му исторически облик на шампион и български евробоец. Започнали са да свикват с друга реалност на подменени цели, което има своята обусловеност заради страданието, на което е подложена тази общност. Но генерално духът и непримиримостта с негативната константа са живи и това се вижда по трибуните. А целият този ад от перманентна несполука започна с отнемането на евролиценза на ЦСКА през лятото на същата тази 2008 година, в която бе завоювано 31-ото шампионско отличие. В следващите три години червените бяха зад Левски и Литекс, а след това всички са наясно какво бедствие сполетя родния футбол с появата на делиорманската хегемония.

В една от по-новите песни на армейската агитка се пее за „лудостта на един народ“. В един немалък период този червен народ не само търпя безтитлие и пълна липса на добър футбол, която продължава и до днес, но и трябваше да води яростни битки с редица собственици, които в крайна сметка с различна степен на вина фалираха ЦСКА. Дълги лета феновете бяха вглъбени не в мачове и отбор, а в точки и алинеи за получаване на лиценз и юридическо оцеляване на четирибуквената институция в елитния футбол.

След това на бял кон се появи мечтаният от общността собственик – Гриша Ганчев. Спортен меценат, запален по футбола, с пристрастие към армейците и доказал се в Ловеч. Само че да управляваш футболен клуб в града на люляците се оказа съвършено различно от това да си начело на най-големия гранд в БГ футбола. Ерата на Ганчев в Борисовата градина бе белязана от трудни за преглъщане от феновете юридически еквилибристики и куп грешни решения в управлението. Основно за треньорския пост и селекционния процес. Сериозно футболно развитие отново не бе налице. Клубът се управляваше като малък отбор, беше изключително затворен за привърженици и медии и въпреки това скандали не липсваха. „Играйкането“ от това неотдавнашно време все още владее ЦСКА, удари и по манталитета на част от феновете, но има една съществена разлика – Левски вече не си играйка. Докато при армейците, както при управлението на Ганчеви, актуалните цели отново са класиране за Европа и спечелване на купа…

В ДНК-то на ЦСКА наличието на евротурнири е презумпция, а спечелването на националната купа е допълнение към златните медали от първенството. Червеният народ страда близо 20 години изкривяване на истинската същност на любимия му клуб, но противно на логиката в този период на футболно безвремие подкрепата за армейците се увеличи многократно. И всякакви опити на разни инфлуенсъри и конформистки настроени журналисти да критикуват публиката, че била малко на даден мач или не подкрепяла правилно, а била прекалено критична, са безпочвени и безочливи.

В този ред на мисли днес повече от всякога клубът е огромен длъжник на своите верни привърженици и трябва най-после да сложи край на тяхното страдание. Със силно и грамотно спортно-техническо управление, което да доведе футболна наслада и връщане на славните времена за ЦСКА. Така, че повече деца да не питат бащите си: „Тате, ние някога ще станем ли шампиони?“. Така, че мъже и жени на средна възраст да спрат да се чудят колко още ще гледат все същата безрадостна картина. А последните три сезона на червените, в това число и настоящият, са точно още от същото – разочарование.

Със смяната на собствеността през април 2024 г. надеждите за край на „играйкането“ бяха големи и продължават да са валидни, въпреки лошото чисто футболно управление по метода „проба – грешка“ със Стипич, Томаш, Златков, Нога, а заради неумението на португалския лектор да доведе качествен треньор се стигна и до назначението на Керкез – все кадрови гафове, саботирали спортно-техническото развитие на ЦСКА. Сега начело е Христо Янев, при когото тимът отново играе допотопен футбол. Не може да изгражда постепенни атаки, не умее да пресира, технически и тактически е, меко казано, колеблив. На всичко отгоре казанлъчанинът се провали с гръм и трясък в две поредни вечни дербита – жертва неоправдано първото и огорчи червената общност, а в другото чисто и просто показа ниския си капацитет. На критиките отговаря нелепо – с признание, че има избирателно влагане в различните мачове, както и с аргумента, че е взел армейците от дъното на класирането и ги е отвел до Топ 4 и финал за купата. С бюджет, по-голям от този на шампиона, и наличните добри футболисти в състава всеки втори българин или чужденец със средни възможности щеше да постигне същото. Кредит за грешки, експерименти и компромиси за треньорския пост в ЦСКА вече няма. Цялостно лимитът за преглъщане на унижения, самоунижения и провали заради недомислици е изчерпан! Евентуален триумф за Купата на България не бива да заблуждава, че с този треньор червените могат да се трансформират игрово през следващия сезон. А ръководството на най-големия роден клуб не трябва да се влияе от емоции при положителна развръзка в сряда. То най-после трябва да докаже, че заслужава да е на тези позиции, като вземе отговорни и умни решения за много по-доброто бъдеще на ЦСКА. „В превод“ това означава армейците от следващия сезон да са с доказан и актуален чуждестранен специалист на позицията старши треньор. Защото повечето от българските опции вече видяхме колко (не) могат, а и генерално 99% от нашенците са неспособни да изработят устойчиво предлагане на силен и модерен футбол. Завоюване на 22-ра купа на 20 май ще е само една малка стъпка в посока край на страданието на червения народ. Той заслужава ЦСКА на своите мечти! С нови база и стадион, в Европа и шампион!

Петър Здравков/ „Тема спорт“