Този ЦСКА има право да мечтае!
Във футбола няма нищо случайно. Мачът между Нордселанд и ЦСКА (2:2) от основната фаза на Лигата на конференциите се игра на стадион „Райт ту Дрийм“. Или преведено от английски – „Правото да мечтаеш“. Е, с оглед на показаното от отбора на Маркус Гиздол и срещу Монако, и на гадния изкуствен терен в Дания, определено този отбор на ЦСКА има право да мечтае.
Първите 20 минути във Фарум бяха най-силните чисто игрово за „армейците“ от години насам. В тях „червените“ буквално изпепелиха своя силен съперник. Убийствена преса, като на Ливърпул на Юрген Клоп, от която домакините просто не знаеха как да излязат. А само да вметнем, същият този Нордселанд се присмя преди няколко години на Лудогорец, унижавайки го със 7:1…
Играчите на ЦСКА и за секунда не се притесниха от изкуствения терен и сякаш под команда „Давай“ просто захапаха жестоко своя съперник. Домакините се притесниха много и правеха елементарни грешки. Стефано Сенси удари греда, след това той отне топката при преса, асистирайки на Леандро Годой за първия гол, а последва и още един пропуск. Защитниците на датския тим и халфовете се насмитаха, когато срещу тях като глутница вълци се спускаха играчите на ЦСКА. Жалко е, че в този случай „червените“ не вкараха поне още един гол, за да могат по-лесно да затворят мача.
Ясно е, че чисто физически в света няма отбор, който да издържи да играе на такава преса през по-голямата част от времето. Трябва да отбележим, че „армейците“ тръгнаха толкова зверски напред и в дебюта на Маркус Гиздол – при успеха с 3:2 над ЦСКА 1948. Тогава те вкараха два гола и създадоха още куп положения. Но след това грохнаха физически и ако не беше магията на Бруно Жордао, мачът почти сигурно щеше да завърши без победител.
Явно и самите играчи започват постепенно да свикват с новите физически дадености в ЦСКА. Отборът ще играе по германски модел и това е ясно. Да, контузиите следват една след друга – Гбамин, Цварц, Котър, вече и Лео Перейра. Но няма как. Докато Маркус Гиздол не проведе зимната подготовка, е ясно, че травми ще има, но дано те са по-леки.
За разлика от своя дебют в Бистрица, когато ЦСКА пресираше брутално своя съперник през цялото първо полувреме, този път Гиздол върна отбора по-назад след 25-ата минута. Именно заради това – да не рухнат „червените“ физически през втората част. И можем да кажем, че това до голяма степен се получи, защото Нордселанд търсеше гола до края на първата част, но „армейците“ и вратарят Фьодор Лапоухов бяха стабилни. Всичко обаче рухна след детинската грешка на Пастор и Лапоухов в началото на второто полувреме. Действието на бразилеца беше скандално. Той имаше поне 3 опции, при които да не сбърка фатално – да изрита топката в в корнер, да я поеме и да тръгне с нея в друга посока, да я върне по-рано на Лапоухов… Беларусинът също не реагира, както се очаква от него и нивото му. Нордселанд изравни от нищото и това сякаш стъписа „армейците“. Само десет минути след това датчаните стигнаха и до пълен обрат. Отново Адел надигра Пастор, който просто се загуби след кошмарната грешка.
И когато вече се настани усещането, че ЦСКА ще загуби и втория си мач от основната фаза на Лигата на конференциите, ДНК-то на „армейците“ излезе на преден план. И техният непримирим дух им позволи да стигнат до точката. Първо – червеният картон помогна неимоверно много, защото при 11 на 11 „червените“ по-трудно щяха да стигнат до точката. Но след червения картон ЦСКА натисна здраво и стигна до заслуженото равенство. Винаги обаче ще остане горчивината от грешката на Пастор и въпросът: „Какво щеше да се случи, ако Пастор не бе сбъркал?“.
За финал, но не и на последно място, трябва да похвалим героя за ЦСКА във Фарум Леандро Годой. Няма спор, че аржентинецът преживява трудни моменти от началото на сезона. Той често се превръща в трети избор за нападател, като пред него са Цварц и Питас. Дълго време беше изпаднал и в голова суша. Но той има впечатляващ характер, който му позволява, когато му е най-трудно, да излиза на преден план. Помним какво се случи миналата година, когато той порази Лудогорец в Разград в първия полуфинал за Купата на България, вкара и на Левски в самия край, а и във финала за купата на България срещу Локомотив Пловдив.
През лятото, когато вече Жоел Цварц започваше да бележи редовно, а Питас също не спираше да го прави, Годой отново показа какво може и вкара изключително важния втори гол при гостуването на Макаби Тел Авив в Грузия.
Вижте и головете на Годой срещу Нордселанд. При първия той елиминира вратаря с финт от футзала, като буквално не му даде никакъв шанс за реакция. След това пък той беше на точното място в точното време, за да направи 2:2 и да донесе първата точка на ЦСКА с основната фаза на Лигата на конференциите. Маркус Гиздол определено харесва Кошмара, защото той, като почти всеки аржентински футболист, е куче, което гони докрай. Не се предава и се бори до последно. Отличен е при пресата и за стила на германския треньор. Заради това не е изненада, че бившият нападател на Берое беше титуляр и срещу Монако, и срещу Нордселанд.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“