ЦСКА губи и време, и пари с Христо Янев
Една година е дълъг период във футбола с оглед на съвременната динамика на играта и календара. За това време един треньор би следвало да разкрие същността на потенциала и идеите си, но далеч не всички получават подобна възможност като тайминг. В известен смисъл тя дори е лукс.
Христо Янев води ЦСКА от 24 септември 2025 г. Да видим какво свърши той досега, но преди всичко да фиксираме стартовите му позиции.
Янев пое руля в наистина трудна ситуация. Преди него за първите 9 кръга на 2025-26 отборът имаше само една победа и бе на срамните две точки пред последния в класирането. Но от друга страна, не може да се каже, че той е започнал от нулата. Получи една нелоша за българските стандарти основа в кадрови план, която в хода на сезона бе допълнително усилена. Неговото положение е коренно различно от това на Александър Томаш в началото на 2024-25, който наистина можеше да се оплаче, че не разполага с достатъчно качествен материал.
До края на календарната 2025 година ЦСКА се вдигна (поне като резултати), допускайки само една загуба (0:2 при гостуването на Черно море) в 11 мача (8 победи и 2 равенства в останалите). През пролетта тази инерция продължи, поне на книга, но наред с това се наблюдаваха и някои смущаващи сигнали. В този период отборът спечели едва един мач с повече два гола разлика – 3:0 при гостуването на изпадналия Берое. От общо четири срещи срещу Левски през 2025-26 ЦСКА взе само една победа – 1:0 в първото Вечно дерби през есента, когато до голяма степен успя да излъже „сините“ с късен гол на Джеймс Eтo’o. Нататък трендът бе изцяло негативен – равенство в последния мач от редовния сезон, след щастливо изравняване от статично положение в края добавеното време, подпомогнато от вратаря Лапоухов, и две загуби в плейофите. Наистина отборът вдигна Купата, елиминирайки Лудогорец на полуфиналите, и това до голяма степен дава основание сезонът, от гледна точка на Янев, да бъде отчетен като успех. Финалът с Локомотив Пловдив обаче бе поредният пример за ситуация, в която „армейците“ не могат да контролират мачовете си. Инерцията от ранния гол на Годой не бе използвана, последвана от изравняване, а след него над един час (второто полувреме и продълженията) напразни напъни в атака, преди всичко да се реши с дузпи.
Но да кажем на този етап, че победителите не ги съдят. Ала през 2026-27, след две летни подготовки, Янев вече бе длъжен да разгърне идеите си.
И какво видяхме? На теория някой ще каже, че не е зле – три елиминирани съперници в Европа и класиране за основната фаза на Лигата на конференциите. Но дяволът е в детайлите. А какво ни казват те? Два мача с Дери Сити, спечелени от емблемата и фланелката след трагикомедия в защита. После две прилични продукции с Карабах, в които Янев наистина се представи силно. След това късметът му се усмихна при гостуването на Макаби Тел Авив, когато съперникът бе без звездата си Рой Ревиво и 4-5 контузени. Ще кажете, че късметът помага на силните. Да, Янев и този път се справи добре, дори отлично, но не беше така на реванша в София. Ревиво се върна, Макаби спечели с 3:1 и „армейците“ се измъкнаха на косъм. И така стигаме до мачовете с ОФИ. Да обърнем внимание, че за разлика от Карабах и Макаби, гърците играят почти изцяло с местни момчетата. Като кадрови потенциал те са много под нивото на ЦСКА. В Ираклион обаче Христос Контис изнесе открит урок на Янев и го сложи в малкия си джоб. След 0:3 в първата среща бе ясно, че шансовете за реванша не са големи. Но начинът, по който отборът изглеждаше в този ден, бе много обиден. Ще го кажа съвсем откровено. Гледам мачове на ЦСКА в Европа от 44 години. Не бих могъл да изброя повече от три-четири случая, в които тимът е бил толкова безпомощен, но във всеки един от тях съперникът видимо е бил с класа отгоре. А срещу ОФИ на „Васил Левски“ ЦСКА бе напълно импотентен срещу находчив средняк, който само може да си мечтае за футболистите му. И след всичко това Янев излиза и казва, че отборът „минал по най-добрия начин през нечовешки цикъл с 12 мача за 40 дни“. Подобно мислене може и да е напълно адекватен подход на определени места, но за стандартите и традициите на ЦСКА е обидно. А колкото до 12-те мача за 40 дни, това е стандартен цикъл сряда-събота, в какъвто играе половин Европа.
И сега нека да сумираме. Отборът не може да контролира мачовете си, дори срещу по-семпли съперници, а в дербитата винаги излиза с манталитета на по-малкия тим, който се опитва да измъкне нещичко, но не и да се надиграва.
Никак не е случайно, че в последните години посещаемостта на домакинските мачове не е уау. Донякъде може се обясни с фактора „Васил Левски“, но това е едва част от причините и то далеч не най-важната. Завръщането на „Армията“ със сигурност ще даде поне кратковременен положителен ефект и то значителен. Но ако говорим в дългосрочен план, наистина ли ръководството вярва, че с футбола на Янев ще напълни стадиона?!
ЦСКА няма никаква ефективност при статичните положения, които са огромен коз в съвременния футбол. Футболистите регресират и се представят под възможностите си. Дори тези, които започнат силно, постепенно свалят нивото. Видимо е неумението да се работи с млади състезатели и да се развиват качествата им.
И какво може да очакваме от тук нататък? С Христо Янев ЦСКА ще продължи да се влачи по течението на приливи и отливи, редувайки епизодични проблясъци с продукции като тези със Славия и Спартак Варна (в най-добрия случай) и с по-големи щети в топ мачовете. Всяко гостуване ще е ходене по мъките, а всяко домакинство – треперене до последно. Това може и да стигне за място в тройката или дори за калъфка, но в този си вид отборът няма абсолютно никакъв шанс за титла.
Държим дебело да подчертаем, че в горните констатации няма нито обида, нито неудовлетворение, упрек или лично отношение. Това е единствено и само обективната реалност. В по-лоши времена и с по-ограничен кадрови ресурс подобно положение би могло да бъде разбрано и някак си изтърпяно, но при настоящата селекция и финансов ресурс е брутално прахосничество и разхищение в особено големи размери. И за да се сложи край на всичко това, е необходим нов треньор. Феновете на ЦСКА, ръководството на клуба и хората, изградили историята на „армейците“, заслужават нещо по-добро.
Пламен Пиндраков/ „Мач Телеграф“