ЦСКА – тихият преследвач

ЦСКА заема второ място в класирането по време на паузата националните отбори, а първите 10 кръга преминаха през всякакви емоции, настроения и нагласи около „червените“. Първенството започна с равенство срещу Славия, придружено с незадоволителна игра. Загубата на точки още в първия кръг не направи добро впечатление на феновете и постави Христо Янев на точката на дузпата. Не трябва да се пропуска и цялостното напрежение около бившия треньор, което спираше ЦСКА от това да покаже най-доброто си лице в срещите. След тази среща „армейците“ станаха безпогрешни в първенството, а графикът четвъртък-неделя не се отрази негативно на мачовете в първенството. Макар и често да допускаше първото попадение, ЦСКА показа, че притежава отбор, който може да реагира със самочувствие и амбиции. Така се случи във втория и третия кръг срещу Ботев Пд и Дунав. Двубоите с Макаби Тел Авив бяха пък придружени с две убедителни победи над Ботев Bp и Септември с обща голова разлика 8:0, а в тази седмица „армейците“ записаха и без съмнение най-добрия си мач в Европа – победата над Макаби Тел Авив с категоричното 3:0 в Батуми.

Въпреки това негативизмът около поста на Янев продължи, при това с пълна сила в следващите 2 мача – срещу подценявания ОФИ Крит. „Червените“ загубиха и двете срещи, но всъщност по-големият проблем бе, че ОФИ бе до такава степен подценен от привържениците, особено след отстраняването на Карабах и Макаби, че това отпадане в плейофа на Лига Европа бе счетено за провал. Друг въпрос е, че тимът от остров Крит спечели Купата на Гърция, Суперкупата и започна с победа у дома над тим от топ 5 първенствата – Хофенхайм. От сегашната гледна точка отпадане от такъв съперник е до известна степен очаквано, като това на Левски от гръцкия шампион АЕК Атина.

Другият момент, който остави доста горчив вкус в „червените“ редици, бе равенството срещу Спартак Вн. С него сякаш чашата на Янев преля и това донесе своите последствия. Всъщност двубоят срещу Спартак ще бъде запомнен, освен с постоянните центрирания отвсякъде и диагонални дълги топки като единствен прийом за развитие на атаките, и с неотсъдената дузпа за ЦСКА в заключителните секунди на срещата. Удар на Исак Соле срещна ръката на Читоку, но главният съдия Радослав Гидженов си затвори очите. Без съмнение реферът не е имал представа тази негова грешка колко големи последствия може да има в ЦСКА. След ремито дойде и най-добрият мач за „армейците“. Този, в който можеха да победят вечния съперник, да завоюват трофей, да успокоят напрежението около себе си и приземят „сините“. ЦСКА разгроми Левски за едно полувреме, а това, освен самочувствие, вдъхна и желание от страна на „червените“, които преминаха без особени проблеми през Арда и Локомотив Сф. След това вече целта бе на хоризонта.

Воденият временно от Дани Моралес тим виждаше първото място, което бе на 90 минути срещу Локомотив от тях. Изглеждаше сякаш ЦСКА се стресна от това да е първи и не изигра най-добрата си среща. След този сблъсък основна тема, разбира се, бе теренът, но той е еднакъв и за двата отбора. Преди всичко трябва да отчетем невероятните комбинации, които „смърфовете“ развиха в хода на атаката, дори и на този терен, така че той вече не е извинение. Може би това е за добро. Три седмици, в които ЦСКА да е първи, можеха да внесат напрежение, завишени очаквания, след които да последва вълна от разочарование. „Армейците“ може би са избрали варианта, в който са тихият преследвач, който е сянка зад гърба на Левски и чака най-удобния момент да ги изрита от първото място, защото, както знаем, класирането е най-важно през месец май./ „Мач Телеграф“