ЦСКА вече сте на следващо ниво!

Дербито с Левски повече от три точки. Това е ясно за всяко „армейско“ сърце, което тупти с ритъма на ЦСКА. Именно заради това победата с 3:0 срещу Левски онзи ден има значение, което надхвърля обикновеното класиране. Във Вечното дерби резултатът винаги носи допълнителна тежест. Той влияе върху настроението на привържениците, увереността на футболистите и атмосферата около целия клуб. Към днешна на „Армията“ вече може да се шепне думата ТИТЛА, защото отборът вече е на следващо ниво…

Начинът, по който ЦСКА разби Левски с 3:0, е още по-важен. Три гола срещу големия съперник, ранно изграждане на преднина и тотален контрол върху развитието на срещата са показатели за отбор, който е успял да изпълни значителна част от предварителния си план. Особено впечатляваща беше ефективността в атакуващата фаза. ЦСКА не се нуждаеше от продължително притежание на топката, за да създава опасности. Вместо това използваше моментите, в които противниковата организация беше нарушена.

Това е важна характеристика на добре подготвения отбор – способността да разпознава кога трябва да ускори играта и кога да запази структурата си.

Има и още нещо много важно – Маркус Гиздол оформи кръглата нула около предшественика му Христо Янев. Германецът превърна ЦСКА в силен европейски отбор с футболистите, с които Явен заличаваше всеки мач ДНК-то на „армейците“, търсейки изстрадана победа с дух на аутсайдер и дъх на Ботев Враца.

Някой ще каже: А онова 4:2 срещу Левски за Суперкупата. Да, тогава Христо Янев още беше треньор, но хвърли оставка преди мача, а това със сигурност е променило и футболистите, и самия него. С други думи играта на „червените“ не беше толкова подтисната от сълзливи комплекси…

Да се върне обаче на основната тема – новия ЦСКА на Маркус Гиздол, в който промените започва да се превръщат във футболна идентичност. Отборът на „червените“ преминава през важен процес на преобразявано. С германския специалист начело ЦСКА започна да изглежда по-организиран, по-уверен и по-опасен в решаващите моменти. Победите в големите мачове дават основание за оптимизъм, но истинската цел на Гиздол е много по-голяма – да изгради отбор, който не просто преследва успеха, а има качествата да го налага.

Във футбола има треньори, които пристигат в даден клуб, за да решат конкретен проблем. Има и такива, които идват с много по-мащабна задача – да променят начина, по който един отбор мисли, играе и възприема собствените си възможности. Маркус Гиздол изглежда принадлежи към втората категория. Неговото идване в ЦСКА постави началото на процес, който не може да бъде оценяван единствено през призмата на резултатите. Разбира се, победите са най-важната валута във футбола, особено в клуб с традициите и амбициите на „червените“. Но зад тях стои нещо по-съществено – опитът да бъде изградена ясна футболна идентичност.

ЦСКА имаше нужда от промяна. Не просто от ново име на треньорската скамейка, а от различен подход към играта, по-ясна организация и по-голяма последователност в представянето.

Гиздол пристигна с европейски опит, собствено виждане за футбола и амбицията да наложи изисквания, които да издигнат отбора на следващо ниво. Първите резултати показват, че посоката е обещаваща. Един от най-важните белези на добрия треньор е способността му да накара футболистите да изглеждат по-добри като част от общия механизъм, отколкото като отделни индивидуалности.

ЦСКА разполага с играчи, които притежават достатъчно технически и физически качества, за да бъдат конкурентни на най-силните отбори в България. Въпросът винаги е бил как тези качества да бъдат използвани по най-ефективния начин.

Новият треньор трябва да намери точния баланс между индивидуалната свобода и колективната дисциплина. Гиздол очевидно вече работи в тази посока, а отсъствието на Джеймс Ето’о от цялата картина е показателно. Германецът с лекота зачеркна най-добрия футболист на ЦСКА за миналия сезон, защото на камерунеца му липсва дисциплина. Същото важи и за Каталин Иту, който принципно е добър футболист, но и той не разчита особено на колективни действия.

Гиздол обаче иска отбор, а не индивидуалности. В съвременния футбол това е особено важно. Тимовете вече не могат да разчитат само на качествата на отделни футболисти. Необходима е синхронизация между линиите, правилно позициониране и способност за бърза реакция при всяка промяна в развитието на играта. ЦСКА започна да демонстрира именно такова развитие.

Отделно философията на Гиздол предполага активен футбол, при който отборът не чака пасивно развитието на събитията. Пресата, компактността между отделните линии и бързото преминаване от защита към атака са елементи, които могат да направят ЦСКА много по-труден противник.

Особено важно е поведението на отбора, непосредствено след загуба на топката, а ЦСКА доминира в дербито именно по този показател – контрапреса. „Армейците“ вече не се оттеглят автоматично назад, когато загубят топката, а реагират колективно в опит да си я върнат моментално. Това изисква добре заучени синхронни действия, а не викове от скамейката „Давай“ и „Игра“, които бяха в основата на тактическата мощ на Христо Янев.

ЦСКА вече умело работи и с най-силното оръжие в атака в съвременния футбол – бързите преходи. Онзи ден Левски отлично разбра за това…

Разбира се, активният футбол носи и рискове. Високата преса може да остави пространства зад защитната линия, а агресивното позициониране изисква изключителна концентрация. Тук се крие една от най-големите отговорности на Гиздол – да намери правилния баланс между желанието за доминация и необходимостта от контрол.

Победата над Левски е отличен пример за увереността, която може да даде един силен резултат. Но истинският тест ще бъде реакцията след следващото поражение. То неминуемо ще дойде в един момент. Шампионските отбори не се отличават с това, че никога не губят. Те се отличават с това, че не позволяват пораженията да ги извадят от правилния път.

Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“