Доверие и синя доминация

8 ноември 2025 година, вечното дерби е свършило, ЦСКА е победил с 1:0, лидерът в класирането Левски е инкасирал втората си загуба за сезона. Тогава сините получиха толкова звучен шамар, че до снощи той още е кънтял в ушите на Хулио Веласкес. Испанецът, който в онзи мач обърка всичко, каквото можеше, и след него ошашавено заяви, че не е очаквал съперникът да използва тактика с трима в отбрана, а за капак си призна, че в един момент е загубил представа за това колко време остава до последния съдийски сигнал. В онзи двубой челникът бе смачкан и захвърлен в кошчето. Но Веласкес не позволи да остане там. И в следващите три дербита Левски претърпя такава трансформация, че в последното имаше синя доминация (не само на трибуните). Започна се с изпуснатата победа в добавеното време на 13 април, мина се през шампионския обрат с 3:1 на 25 април, за да се стигне до безапелационното 2:0 на 16 май. В предишните два двубоя сините започваха изчаквателно и предпазливо, дебнеха противника да сбърка. Сега тактиката с „клатенето“ бе изоставена, а Левски стъпи здраво на терена. Поведението бе шампионско, напомняше на позабравени времена от историята на Мач №1 у нас.

От всичко лъхаше на увереност в собствените сили и убеденост в превъзходството, което просто трябва да бъде материализирано за 90 минути. Без значение съперникът в какъв състав ще бъде. В синия пак имаше изненада. Но точно тя олицетворява това колко дълъг и правилен път извървя Левски. С №8 сред титулярите бе Карлос Охене. 32-годишен ганаец, който след по-малко от 10 дни ще е изпразнил шкафчето си на стадион „Георги Аспарухов“ и ще си търси нов отбор. Той застана до Акрам Бурас в центъра на терена, а пред тях бе 35-годишният Георги Костадинов. Охене, който е бавен, но школуван футболист, трябваше да уплътнява пространствата в собствената половина, а Костадинов да започва пресата в противниковата. А между тях Бурас да прави това, което може отлично – да дава тон в играта на отбора.

Доверие – дума, която напълно охарактеризира сегашния Левски. То се печели трудно. Но веднъж заслужил го, ти е по-леко, кара те да се доказваш отново и отново. Доверие получи и Хуан Переа, който се включи отлично срещу Лудогорец в Разград. И се отплати за него. В 11-ата минута бе настоятелен и съдбата му се усмихна. Не е нито най-талантливият, нито най-класният централен нападател в първенството. Като него са и колегите му. Но си имат доверие, което достигна такова ниво, че да се претворява в доминация.

Започва да тече продължението на дербито. Вуцов е пресиран от Годой и отправя параболично подаване към Бурас на тъча. Алжирецът е подгонен от Питас, но спокойно овладява и връща към Макун, който с едно докосване подава на върналия се да помага Георги Костадинов. Две пасчета между капитана и Акрам, който пак раздава на Макун. След миг кълбото минава през Костадинов, за да се озове пак в Бурас, който финтира Годой, а след това с мощна крачка тръгва да изнася, преди да бъде фаулиран от Петко Панайотов. 15-ина секунди триъгълници, досущ като на тренировка. Всъщност мигове, които показват защо Левски може смело да гледа към следващата кампания.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“