Енергията на феновете е благословия за Левски
Да чакаш три часа в юнската жега на опашка, за да платиш над 800 евро за сезонни билети за себе си, децата и най-близките приятели. Да се изръсиш с още някоя банкнота за артикули от фенмагазина и да си тръгнеш усмихнат, все едно са ти връчили коледен подарък. Замислете се с какво може да се сравни това в днешното българско ежедневие, в което не спираме да говорим за високите цени и ниските заплати. На какво бихте оприличили това нещо? Ясно е, че е ЛЮБОВ. Но не каква да е. Това е луда любов. Истинска „синя“ лудост и нейната енергия е най-голямата благословия за Левски.
Едва стартира подготовката за новия сезон, а левскарите броят дните до жребия за квалификациите в Шампионска лига, разиграват сценарии, възможните дати за мачовете са оградени в личните календари и според тях се планират и разместват дори семейните почивки. Планът е ясен! Това лято трябва да донесе още повече европейски вечери, още повече емоции с любимия отбор, още повече моменти с братята от стадиона…
Само допреди няколко месеца титлата изглеждаше като мечтана крайна точка на един изпълнен със страдания и болка път. Сега дори тези, които за първи път изживяха сладостта на триумфа, са уверени, че това не е край, а начало. Да, ясно е, че защитата на шампионската корона е по-трудна от нейното спечелване. Знае се, че оттук насетне всеки ще излиза срещу Левски с амбицията не просто да даде всичко от себе си за своя успех, но да направи и невъзможното да развали чуждия празник.
Отборът на Дон Хулио Веласкес извади на показ забравения генетичен материал, от който е съставен най-големият български клуб. Манталитетът на победители и на вечно търсещите успеха е факт. За да го видим обаче, като че ли бе нужно време, за да могат първо феновете да го усетят във вените си. И когато това се случи, мечтата стана реалност. Действително няма кой да спре този порив на подкрепа и единство между трибуните и момчетата на терена. Синергията е толкова силна и именно тя е най-големият коз, най-голямата звезда на клуба, заради която всички останали му завиждат и която не могат да си купят и с по-големите бюджети, и с по-модерните стадиони.
Важно е обаче хората от офисите на „Герена“ да насочат в правилната посока „синята“ лудост и да се стремят да са достойни за нивото на левскарите. На първо място
опашките не бива да унижават. И в тази връзка е редно да уточним, че феновете заслужават да има по-стройна организация. Еуфорията сред тях не е изненада. След всичко случило се в последните години и най-вече около спечелването на титлата, беше повече от ясно, че интересът и към абонаментните карти, и към билетите за всеки мач ще е още по-голям. Затова отсега трябва да се прави така, че да няма бъгове в електронните системи за продажба, да има достатъчно отворени каси и касиери, за да не се виси с часове. Към момента интересът напълно оправдава повишаването на цените. Когато виждат смисъл, хората с удоволствие си дават парите за Левски. Дори и да се лишават от някои неща в ежедневието си.
Още по-важно е правилното харчене за едно устойчиво развитие на футболния проект. Хубаво е да има прозрачност и да не се допуска, каквото и да е усещане, че някой работи за клуба, не защото има нужните качества и потенциал, а защото е роднина или приятел на някого. Още повече, когато говорим за хората, отговорни за селекцията. Много е важно там да не се допускат сериозни грешки и да не се правят компромиси с цялостното проучване на набелязаните футболисти. Не е достатъчно те само да имат качества. За да има надграждане, е важно тези качества бързо да бъдат интегрирани в настоящия състав и да съвпадат с вижданията и изискванията на треньорския щаб.
Похвално е, че до момента се действа с нужната бързина. Рейналдо и Кусо вече са сигурни, чака се младият Адриан Райчев да се завърне от италианския Пиза, а в списъка с набелязани действително има имена, които впечатляват. Стратегически важен е и подходът да но се бърза с изходящите трансфери. Най-добрите от гръбнака на състава трябва да останат за мачовете в европейските турнири и в тях не само да помогнат на Левски за незабравими победи, но и като си вдигнат цената и отидат в наистина стойностни клубове.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“