Кокала: В Левски ситуацията е „ден пет години храни“! Веласкес е българският Велев
До миналия май Емил Велев бе последният треньор, правил Левски шампион, сега вече това е Хулио Веласкес. Кокала, който е вдигал и редица трофеи със сините като играч, изгледа на живо гостуване на Кайрат от третия квалификационен кръг на Шампионската лига. През 2006-а той бе помощник в състава, пробил до същинската фаза на турнира на богатите. Велев, който винаги е бил колоритен събеседник, говори за силата на сегашния състав, Веласкес и какво трябва да се направи за ново участие в ШЛ. Ето какво сподели той в интервю за „Тема Спорт“.
Г-н Велев, спокоен ли бяхте на трибуните на „Туркестан Арена“ по време на реванша Кайрат – Левски?
– Винаги спокойно гледам мачовете, защото съм реалист и знам какво да очаквам. Левски имаше преимущество, въпреки че съществуваше някакъв минимален домакински натиск, което е нормално за такъв двубой. Случи се това, което предвидих – че тимът ще вкара в средата на първото полувреме. А резултатът можеше да бъде и далеч по-голям още до почивката – например 3:0, но умението на някои футболисти избяга, трябваше да са по-концентрирани, за да бъде отборът по-спокоен след почивката. Не бива обаче и да сме максималисти. Все пак това е съставът, с който разполага Левски. Мисля, че се привлякоха много стойностни футболисти, които наистина вдигнаха нивото. И Сержиньо, и Рейналдо се отличават. Да, през втората част някои играчи може би отпаднаха физически в жегата и не стигаха бързо до местата, които трябва, за да си покриват зоните. Не че Кайрат успя да се възползва, но да кажем, че имаше някаква суматоха пред вратата. Обобщено – напълно очаквано Левски, който е по-стойностният отбор, стигна до победа.
Левски лесно създава положения, при това срещу силни тимове като Крайова и Кайрат, които на книга бяха фаворити срещу него. Защо се случва според вас?
– Ще отлича футболистите за това нещо. Рейналдо, Евертон Бала и Армстронг Око-Флекс са бързи и остри играчи, като имат всички качества да създават и да излизат на положения. Остава да започнат да вкарват и малко повече голове от тези ситуации. Тогава нещата ще изглеждат още по-добре. Към това трио добавям и Сержиньо. Вижда се, че португалският халф също притежава нюх към гола. Трябваше да вкара второто полувреме, но удари гредата, както го направи и в реванша с Университатя Крайова. Хубаво е да имаш такива халфове, които да умеят да бележат. Това е много важно
Като заговорихме за полузащитници, като бивш такъв – какво е мнението ви за Мехди Мубарик?
– Мубрик е сериозно попълнение, притежава доста силни качества. Много е стабилен и спокоен, има добра техника. Аз също играех халф и техниката ми е помагала в напечени моменти бързо да излезеш от ситуация, когато срещу теб има няколко съперници. В средата на терена е най-гъсто и е нужно да се действа на мига. Той скоростно отнема топката, което е страхотно, и веднага се започва атака. Наред с това тепърва ще се подобрява физически, защото не проведе подготовка, но си личи, че има опит в него.
Миналата година по това време Левски се лъжеше с отборите в евротурнирите, а сега действа като фаворит, надиграва се. При това го прави без важни фигури като Бурас, Майкон. Колко дълъг път извървяха сините?
– Този състав се прави година, което не е малък период. А и Хулио Веласкес е
овладял съблекалнята и това, което иска да изпълняват играчите, те го правят в голяма степен. Виждаме как реагира в някои ситуации, в които много лесно се бърка топката. Вика ги почти на тъчлинията и им говори какво е нужно да се случи. Така трябва да постъпва един треньор – да има присъствие. И играчите като забележат, че има такива движения от негова страна, веднага разбират, че са сбъркали и това повече не бива да се случва.
Откакто се снима с вас – и той лети, образно казано. Така ли е?
– Веласкес ли?
Да.
– Да, това е българският Велев. На български Веласкес означава Велев. Това съм му го казал и той си го знае човекът (смее се).
Прави впечатление, че офанзивните играчи на Левски в Шампионската лига са с по 4 точки по системата „Гол+Пас“ – сборът на головете и асистенциите. На този фон кой е звездата на Левски?
– За мен звездата е самият отбор. Веласкес е направил сплав, футболистите вече почти се познават със затворени очи. Да, има неща, които да се доизпипат, най-вече в дефанзивен план, когато защитата по-бързо трябва да излезе напред. Но там е опитният Кристиан Димитров, който е добър водач, Вуцов се стреми да играе това, което правеше през миналата година. Повече се отпуска да подава пасове или пък да забавя темпото на игра. Но във футбола не може всичко да е идеално. За мен водещ в Левски е колективът и самите играчи си го казват.
Има ли отборът капацитет за битка на два фронта, като се има предвид, че ще играе в евротурнирите най-малко до края на януари?
– Виждам, че се взима още един халф. Ще е добре, ако бъде привлечен и добър централен нападател. Тогава вече ще можем да говорим за по-високо ниво.
Във вторник ще звучи химнът на Шампионската лига, който е бил свирен и за вас. Какви са шансовете в плейофите срещу АЕК?
– За мен шансовете винаги са 50:50. И гърците отчитат, че АЕК тепърва започва официалните мачове – падна в първия от ОФИ, който бе за Суперкупата. Във вторник ще бъде втората им среща… Това е предимство за Левски, който вече е изиграл 10 мача. Това е много важен момент, който трябва да се използва на всяка цена. Както беше през 2006 година срещу Киево. Тогава италианците бяха още по морските плажове, както се казва. Ние излязохме мотивирани и концентрирани и видяхте каква бе разликата, защото бяхме в добър игрови ритъм. Това в АЕК вече са го отчели, няма как клуб с толкова милиони да не го е направил. И те са нахъсани за Шампионската лига. Левски трябва да играе смело. Мачовете започват от 0:0. Каквото покажат играчите, това ще бъде. Но за мен сините имат леко предимство в това отношение.
Дублирането на титлата ли трябва да е голямата цел?
– От самото начало на съществуването на клуба е така, тази цел въобще не трябва да се споменава. Това е основното. В момента всичко обаче трябва да е концентрирано върху мачовете с АЕК. Защото те дават не само пари и имидж, а и съвсем друго самочувствие.
Ситуацията е „Ден година храни“, така ли?
– Не, по-скоро – ден пет години храни, ако не и цели десет. Съвсем не е една.