
Със сигурност децата на 90-те години ги побиват тръпки, когато чуят думичката „опашка“. В спомените им изниква кошмарното ежедневие, когато по първи петли хората, а и те самите, се струпваха пред магазините с надеждата, че когато вратите им отворят, вътре все пак ще има нещо… хляб, мляко, олио. В студ, мраз, дъжд, пек! Да не говорим и за времената на Народната република, когато до километър стигаха опашките пред т.н. „Показни магазини“ за банани и портокали, които идваха у нас един път в годината и 2/3 от екзотичната стока се раздаваше през задната врата. За свои хора!
Но има опашки и опашки. Има такива, от които са срамуваш, но има и други, които те правят горд! И създават само положителни емоции. Със сигурност няма „синьо“ сърце, което да не е започнало да тупти два пъти по-силно от снимките, които се появиха преди мача с Апоел Беер Шева на „Герена“, както и сега преди битката с Брага. Тези десетки мъже, жени и деца, които от ранни зори се бяха наредили пред касата на стадион „Георги Аспарухов“, заслужават повече европейски вечери! Защото са готови на всичко заради голямата си любов, страстта си! И не се срамуват, че са били там – на опашката! Да, стояли са с часове на нея. Да, за някои, може би, не е имало билети! Но са били сред братята си и сестрите си! коментирали са изявите на Вуцов, центрирането на Фабиен, рейдовете на Ради Кирилов. Качествата на Андре Кловис, който привържениците се надяваха да дойде преди мача с португалците, на Мазир Сула… И всеки един е хвърлил още 2-3 имена, които според него трябва да носят синята фланелка. Следват спомени от европейските епопеи… Болките от шумните провали. От време не време някой избухва с вик:„С Левски до края, теб обичам и желая“. И останалите го подемат… Следва: „Ти си любовта, ти си гордостта, в нашите сърца! Левски София“. С напредването на времето се появяват и бирите. Гледаш как напредваш и едновременно си щастлив, но и напрегнат. Ето, малко остава! Но какво ще стане, ако точно пред теб касите затворят! И се чуе страшното: „Повече билети няма!“. Великият момент, когато вече си на гишето и те питат: „Билет за кой Сектор искате?“. В този момент си забравил ума и дума… И в този миг няма, наистина няма никакво значение какви места са останали. Важното е, че ти ще си вътре! Ще бъдеш част от онова море, което ще дава сили на Хулио Веласкес и компания. Ще спасяваш топката с Вуцов, ще чистиш с Кристиан Димитров, ще подаваш с Георги Костадинов и Карлос Охене, ще лъжеш с Ради Кирилов, Рилдо и Карл Фабиен. И ще вкарваш, дай Боже да е така, заедно с Мустафа Сангape!
И 200 гишета да отворят на „Герена“ – няма да помогне, ако Левски отстрани Брага! Напротив, опашките ще бъдат още по-големи! И тези за карти, и тези билети. Тогава само някой, който е паднал от Марс, който няма и капка понятие от футболната култура и въобще от футбол, би казал, че тези опашки, достойни за „Гинес“, са срамно петно за клуб като Левски. Такива хора, когато и да ги набиеш – ще е късно. Лошото обаче, че акъл няма да им дойде. Защото в тях няма страст, живот… А за останалите, нормалните, ще кажем: „Само Левски и тесни стадиони!“.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“