Boicho Provadiev 
7 август 2025 година, стадион „Георги Аспарухов“. Въздухът над арената сякаш трепери от напрежение, изтичат последните мигове на двубоя, Левски се готви да изпълни корнер. Главният съдия е назначил продължение от 8 минути, а часовникът показва 97:52… Това ли е моментът? В този миг Мазир Сула центрира в наказателното поле. Там снажен играч стои до точката за изпълнение на дузпа, след което се стрелва почти до линията на вратарското поле. За стотна се усеща, че е изпреварил траекторията на топката и инстинктивно се коригира с крачка назад. С това си движение кара и противника да „замръзне“. Следва мощен отскок и отлично насочен удар с глава в левия ъгъл, който е като „контрапие“ за вратаря, и топката е в мрежата – 1:0 и „Герена“ се превръща в изригващ вулкан!
Заслугата е на 20-годишния Борислав Рупанов! Юношата на клуба успя да сбъдне мечтата си и да вкара победно попадение в толкова важен двубой, при това пред препълнен стадион.
Постът на централния нападател винаги е бил специален за Левски, а ако продължава така, скоро в такъв играч може да се превърне и Рупанов. Роден на 30 ноември 2004 година в Петрич, той притежава здрава физика и отличен ръст – 188 сантиметра. Може би и заради това е местен от позиция на позиция от най-ранна възраст. Започва да тренира в родния град и стига до Левски. След известен престой на „Герена“ се озовава в Лудогорец. И на двете места е ползван като нападател и… централен защитник. Тоест запълва дупки. Извървява отново пътя до стадион „Георги Аспарухов“ по времето на Станимир Стоилов. Той го взима в първия отбор и го поставя на върха на атаката. Дава му път и в Първа лига – Борислав дебютира на 29 октомври 2022-ра срещу ЦСКА 1948 (0:0). Дни по-късно е титуляр – на 6 ноември, при 2:2 срещу Спартак Вн на „Коритото“. През следващия сезон Николай Костов не разчита на него и го праща в дубъла. Там е… дефанзивен халф. Изгнанието му във втория тим приключва с идването на Станислав Генчев, който го слага на поста дясностоящ централен защитник при формация с трима в ариергарда. Именно като такъв играе и в първия кръг срещу Локо Сф (6:1). След това обаче е пратен в Септември Сф, където Николай Митов пак го прави таран. А момчето му се отблагодарява с гол след гол. Вкарва регулярно и към края на есента показателите му са вече по-добри от тези на тараните на „Герена“ Мустафа Сангаре и Алекс Колев. През зимата обаче Хулио Веласкес дори не го пробва. Рупанов остава в Септември, като не спира да повтаря: „Тук съм, за да играя и да се върна в Левски!“. Ясна цел, която вече е преформатирана на: „В Левски съм! Ще направя така, че да остана!“ (б.а. – в Септември вкарва 12 пъти в 31 мача в Първа лига).
Още в началото на сезона Боби бе опрян на стената. Човекът, който вкарва 7 поредни дузпи на тренировката преди реванша с Апоел Беер Шева, пропусна първия изстрел от бялата точка. След мача изглеждаше като смачкан, беше го страх да се зарадва. Но за хората от неговия край казват: „Що е маке, все е юнак!“. Та и Рупанов не се срина, а в предишния кръг откри головата си сметка при 2:0 над Славия. Вкара пак с глава, за да го повтори и в следващия двубой срещу Сабах.
Всъщност Борислав е тръгнал от петричката школа Мечетата. Преди много години славният треньор Златко Чайковски съзрява таланта на нисичък и пълен футболист, който след време ще бъде наричан Бомбардира на нацията. Специалистът отсича, че под мечата козина на играча се крие арабски жребец. Изрича думите по адрес на Герд Мюлер, с когото не спира да работи. А преди да потроши головите рекорди, Герд се скъсва от индивидуални и извънредни тренировки. И Боби има още много какво да подобрява, освен играта с глава. Заставане, загърбване, освобождаване на пространства, пас, завършващ удар с крак – все неща, които трябва да усъвършенства. Но базовата подготовка я има. Досега бе като пешка в шахмата – подценяван и понякога местен по дъската, защото трябва да се направи ход. Но не бива да забравяме, че пешката може да се превърне в царица. Всичко е в ръцете на Хулио Веласкес. И на момчето с номер 77. За да продължи да чува от трибуните възгласите „Ооооо, Бообиии Рупааанов!“./ „Тема спорт“
