Рутинен, но и много ценен успех за Левски
Левски се наложи над Черно море с 2:0 и спря серията от 3 мача без победа. Успехът изглежда рутинен, но в същото време е доста важен, тъй като беляза началото на завръщането на клубния футбол след 3 седмици пауза. Според Веласкес Левски контролираше срещата през всичките 90 минути, докато Илиан Илиев от Черно море твърдеше обратното. Бившият национален селекционер смяташе, че неговите играчи са имали възможност дори да изравнят в началото на второто полувреме. Да, след почивката „сините“ намалиха оборотите, но за сметка на това именно през този период успяха да се разпишат за втори път. В момента, в който Черно море си повярва, че може да стигне до гол, Левски получи възможност да реши края на срещата. И го направи. Освен трите точки, в този мач имаше и други неща, които си заслужава да отбележим. Положително е, че видяхме Огнян Владимиров на вратата на „сините“. Младокът се справи отлично както при спасяванията, така и при играта с крака. Това е втори мач за него през сезона, а именно натрупаните минути ще вдъхнат самочувствие на стража, а с това може да видим и конкуренция на вратарския пост между него и Вуцов.
В защита Хулио реши да използва Гашлер Търдин като централен защитник, редом до Макун. Двойката изглеждаше стабилна, без пропуквания, но в крайна сметка словакът бе заменен от Кристиаи Димитров. За пореден път видяхме високото ниво на позицията десен бек в състава на Веласкес. От първата минута започна Камдем, а впоследствие се появи и рожденикът Алдаир, който имаше нужда само от няколко минути, за да направи асистенция. Португалецът играеше с огромно настроение и не пестеше сили. Пролича си, че и на него 3-седмичната пауза му е подействала доста мотивиращо и едва е дочакал първата официална среща.
Халфовата линия отново бе най-силното звено в състава. Марко Груич направи, може би, най-силния си мач за Левски, Сержиньо отново бе диригент с топка в крака, а Мубарик се отчете с попадение. И тук трябва да отчетем, че Веласкес разполага още с халфове като Бурас и Митков. Така тепърва предстои да видим изключително силна и продуктивна халфова линия, в която всеки ще се бори за повече минути и е длъжен да бъде най-добрата версия на себе си във всеки момент, в който е на терена.
В предни позиции отново „сините“ не изглеждаха толкова убедителни. Нищо, че Рейналдо вкара гол. Все пак заслугата за него не бе индивидуалната му класа, а цялостното отборно представяне и тактическа дисциплина. Проблем отново е Мустафа Сангаре, който бе заменен принудително през първото полувреме. Още по-лошо обаче е, че на негово място не влезе Переа или Стоянчов, а Сентейес. Дори тези малки детайли в играта говорят доста затова, че испанският треньор няма пълно доверие на другите – нито на Переа, нито на Стивън. В крайна сметка и двамата централни нападатели се появиха в игра минути преди края, но пък нямаха възможност да блеснат. Както знаем обаче – отборният успех е по-важен от индивидуалното представяне. Левски победи и всичко е наред, това вече е нормата. Ако „сините“ не бяха спечелили, то тогава със сигурност земята под краката им щеше да се тресе.
С победата Левски загря и за Ниймеген, влезе в здрава битка и я спечели рутинно, а още един плюс преди гостуването в Лига Европа е повишеното настроение в съблекалнята на „сините“.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“