Boicho Provadiev 
Левски е на крачка от плейофите за същинската фаза на Лигата на конференциите, след като победи азербайджанския Сабах с 1:0 на препълнения „Георги Аспарухов“. Тимът на Хулио Веласкес отново донесе си(л)ни емоции на привържениците си, чийто възторжен рев разклати стадиона далеч в добавеното време. Гледката на ликуващия Борислав Рупанов на една от стълбичките на сектор А, награбен от съотборници и фенове, носеше колкото сълзи на радост в очите, толкова и облекчение. Защото тези последни мигове на двубоя бяха апотеоз на вярата. Убеждението, че това, което вършиш, ще те отведе там, където трябва. То бе непоклатимо! Левски изглеждаше като изцеден войник, който не спираше да върви напред към целта. И играчите не можеха да спрат, след като зад себе си имаха огромен транспарант „Нито капка страх, нито крачка назад!”.
Психология – наука, която изучава закономерностите на психическата дейност. В съвремието напълно правилно се обръща голямо внимание на менталното здраве и сила. Защото именно те са в основата на успехите, на увереното „собствено Аз”. И домакинството на Сабах се отнасяше и към тази категория. Защото за първи път през този сезон сините влязоха в европейски мач като фаворити. Трябваше да показват, че могат да понесат напрежението, да правят играта и да вкарват голове. Пред тях бе наградата, че ще елиминират „някакви си азери“, а встрани зееща бездна, чакаща да бъде напълнена с поредно „географско откритие“. Пътят пък бе хлъзгав и криволичещ, досущ какъвто бе отборът на Веласкес през първото полувреме. В него за първи път сините издишаха тактически на континенталната сцена и допуснаха прекалено много неточности. Затова и създадените опасности за гол не бяха толкова много – изстрел от фаул на Марин Петков, замотаване на добра позиция от Търдин, избит негов топовен изстрел и неточен мерник от Сангаре. За сметка на това пред Вуцов имаше чиста ситуация, но и затова донякъде съществува обяснение.
Лидерът не е такъв, защото е най-добрият играч на терена, а понеже прави другите около себе си по-добри. В Левски в ролята на водач влиза Георги Костадинов, който обаче гледаше от трибуните заради контузия. Халфът и човекът, който дава тон за преса. Именно тя не работеше както трябва през първата част. Вече отбелязахме колко важен бе ветеранът в този компонент (б.а. – такъв бе преди време Георги Миланов) в мачовете с Брага. Сега го нямаше. На Асен Митков му липсва таймингът, а също и ъгълът, под който да подгони противник. Гашпер Търдин пък седеше по-близо до отбраната и се губеше. Това бе рецепта как да получиш гол, а не как да отбележиш – именно при такава ситуация в 28-ата минута Сабах достигна до най-чистото положение през първото полувреме. Което сякаш по традиция завърши при резултат 0:0.
След показаното бе нормално да поникнат и съмнения от типа „можем ли да вкараме гол?”. Идеална ситуация да бъдат преброени оптимистите – хора, вярващи в успеха и възгледа, че всичко в света е добро и върви към още по-добро, както и песимистите – тези, които неизменно се фокусират върху негативното и очакват нежелания резултат от дадена ситуация. В съблекалнята на Левски обаче не личеше да е имало от вторите.
На полувремето Веласкес направи корекции, включително и по състава. На пръв поглед малко странна бе първата смяна с вкарването на Фабиен на фланга, но тя бе продиктувана от неразположение на Ради Кирилов. Именно от зоната на французина дойдоха и по-чистите ситуации. След негово подаване гол на Търдин не бе зачетен. В края пък сложи топката на главата на Рилдо, но бразилецът пропусна. Ширината, която Фабиен даде, остави възможност на Майкон още повече да се нагърби с организирането на играта за сметка на Митков. И именно от бека бяха пасовете, с които набързо биваше превземана територия. Благодарение на това Левски понамачка противника. Да, допусна контра, която можеше „да му махне главата” в 71-ата минута, но Макун с феноменален спринт и шпагат отказа звездата на азерите Микелс. След тази ситуация сякаш взе да става ясно дори и за невярващите, че синята чаша ще се напълни. Защото точно в този момент сините спечелиха мача в главите си. И в сетния миг се стигна до главата на Борислав Рупанов!
Опасността от резил в реванша остава. Но в него Левски ще плува в свои води. Защото противникът ще трябва да напада и да не оставя пространства. За сините всичко е ясно – нито крачка назад, а напред, към плейофи срещу АЗ Алкмаар.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
