Сираков – Вълкът от Сухата река
В последните месеци, с все по-очертаващата се шампионска титла за футболен клуб Левски, всички говорят само и единствено за Хулио Веласкес. Дори новородените бебета чуват за пръв път името на испанския специалист, който е на път да сътвори едно от големите чудеса на света, прекъсвайки дългогодишната хегемония на Лудогорец Разград. И някак всички други в Левски са в ролята на присъстващи или присъдружни елементи в митологизирането на Дон Хулио. Но един от присъстващите, който стои в сянка, със сигурност се наслаждава на историческия миг повече от испанеца. Точно шест години след завръщането си в Левски и навръх 64-годишния си рожден ден, Наско Сираков е на възможно най-високия връх в своята кариера. Много е вероятно самият „Вълк от Сухата река“ да поставя почти спечелената титла по-високо от безбройните си досегашни постижения като футболист и ръководител. И има сериозна причина никой и с нищо да не може да му развали удоволствието. Тя е, че Той за пръв път е сам, без никой друг, върху платото на синята хранителна верига. Във всички предишни случаи около него са се пречкали фактори, които са претендирали също за първостепенната заслуга, с които той иска или не иска се е съобразявал. Томас Лафчис, Андрей Желязков, Майкъл Чорни, Тодор Батков, Станимир Стоилов в миналото са участвали в подялбата на славата, сега Наско е сам на върха и гледа отвисоко. От самия Еверест на славата!
Някога, много отдавна, през лятото на 2020 година, заклещен от проблемите, Сираков каза, че няма нито План А, нито План Б, нито някаква идея как ще спаси Левски. Беше му трудно, защото проблемите изглеждаха нерешими, финансовото положение бе безнадеждно, всички се подиграваха с изпадналия в пълна несъстоятелност велик, стогодишен син клуб. Светлина в тунела не се задаваше, спасението бе в ръцете на самия давещ се. И давещият се хвана за косата като Барон Мюнхаузен и започна да се дърпа бавно към брега. И ако най-дълбокото на блатото се наричаше Джо Диксън, то следващите ходове бяха до един брилянтни. Когато всички очакваха 58-годишният тогава Сираков да хвърли бялата кърпа и да се признае за победен, което никога не е правил в живота си, той извърши две кардинално правилни решения. Първото бе да осигури поне минимално финансиране от основен рекламодател, а след това да отиде на язовира до Хасково, за да калесва Станимир Стоилов за треньор. И двете начинания са коствали много на Сираков, защото са били свързани с потъпкване на безкрайно високото му его. Но пък той винаги е твърдял, че за Левски е готов на всичко. Всъщност онези, които най-добре го познават са наясно, че Левски и Сираков за него са едно и също нещо. И накрая свали маската на онази прословута пресконференция, в която заяви, че той е мажоритарният собственик. Но под условието, че е първият мажоритарен собственик в историята на Левски, а и изобщо в българския футбол, който не е похарчил и един собствен лев за клуба. Но такива са също Флорентино Перес и Жоан Лапорта, с които вече Сираков е от един отбор. Разликата е само в един милиард евро по-малко!
Станимир Стоилов така и не разбра, че в Левски не е нищо повече от само един треньор и си тръгна обиден през пролетта на 2023-та, а парите от основния рекламен партньор нараснаха четири пъти в цифрово изражение спрямо началния договор. И вече никой не се сеща за онова подусловие с контракта за управление с бетинг компанията. Самият изпълнителен директор от онзи период Иво Ивков призна наскоро в телевизионно интервю, че Сираков е на правил всичко, което е трябвало да стори и Левски сега е отборът, който трябва да бъде. Подобно признание от обиден човек означава много. Нищо чудно и други много скоро да се присламчат към предстоящата фиеста заради минали заслуги.
Но както казва самият Сираков – Вълкът в цирк не участва! Всичко в Левски зависи единствено и само от него. Ако иска ще продава, ако иска ще продължи напред, защото 64 години не са кой знае каква пределна възраст. Дори не е в средата на попрището жизнено, защото собственици и президенти на световни клубове са стояли на челната позиция и до 80 години. Постоянно се говори за някаква имагинерна бъдеща продажба на Левски, но Сираков, подобно на Доналд Тръмп, преговаря само по негови собствени условия. А само след броени дни капиталовата стойност на синия гранд ще нарасне с над десет милиона евро.
Сираков е човекът на следващата голяма цел. Преди години никой не вярваше, че Левски ще направи европейски рейд. Тогава бяха спечелени много пари, които Тодор Батков неуместно и неразумно похарчи и не се възползва като собственик от инерцията. Приоритет на Наско беше стадионът, който трябваше да бъде построен с европейските пари. 18 години по-късно същата перспектива чука на вратата. Левски заема мястото на Лудогорец в клуба на богатите, а това автоматична означава в пъти по-големи постъпления в касата. Освен парите, съществува и още една не толкова видима причина Сираков да продължи по своя план, а тя е влизане в основната фаза на ШЛ. И това е естествената стъпка напред, сам и единствен Наско ще изпрати Левски там, където никой не е предполагал, че отново ще стигне някога.
Такива като Станимир Стоилов и Хулио Веласкес са само инструменти, които легендарният централен нападател използва за своите цели. Те идват и си отиват, а той остава, за да бъде пълна симбиозата между него и Левски. Фактите, които са свещени, показват категорично, че във всеки един момент той е вземал най-правилното решение. Вълкът може да се направи дори на умряла лисица, но накрая ще стане каквото Той иска. Онези от Лудогорец, с огромните бюджети, които му се подиграваха преди четири години, сега не знаят на кой свят се намират, защото Наско им дръпна чергата.
Наско Сираков, Вълкът от Сухата река, обаче е тук и това означава ад за всичките му противници на терена и извън него. Поради една проста причина – по един или друг начин той винаги постига целите си. Между другото, точно така го направи Левски през този паметен за клуба сезон.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“