Този Левски не спира да расте! От 20 години „синя“ България не е била толкова щастлива

Левски достави на милионите си привърженици още една невероятна европейска вечер. Победата като гост над Виктория Пилзен със сигурност ще си остане един незабравим спомен за всеки истински левскар. Въобще „синя“ България в момента е на върха на щастието. Хората, които обичат Левски, не са били толкова щастливи от 20 години. От онази 2006-а, в която се съчетаха в едно четвъртфиналът за Купата на УЕФА, шампионската титла, дошла след паметен обрат над ЦСКА в битката за нея („червените“ водеха със 7 точки на полусезона), а през август същата година Левски влезе и в Шампионската лига. Мечта, която се чакаше толкова много години.

Доста дълго пък доскоро се чакаше и 27-ата шампионска титла. Хулио Веласкес и момчетата му най-после я върнаха на „Герена“ след 17-годишно отсъствие и усмивките отново грейнаха на лицата на левскарите. Но въпреки това и титлата не е нещо невиждано в историята на клуба. Беше важно тя да се подплати с достойно представяне в Европа. А за това, което правят Веласкес и играчите му по терените на Стария континент от юли насам, думата „достойно“ е твърде слаба. Левски постигна твърде много, расте с всеки изминал мач, носи радост на тези, които го обичат, а клубните рекорди падат един след друг. Великият български артист и голям левскар Георги Калоянчев казваше за най-голямата клубна легенда Георги Аспарухов, че той във всеки мач доставя на зрителя по 2-3 момента, които са незабравими. Такива, които, като си тръгнеш от стадиона, после цяла вечер ти се въртят в главата и не ти излизат от нея. Нещо такова все по-често започва да прави и този Левски. Сред тези неща, които скоро няма да се забравят, е победният гол срещу Виктория Пилзен. Комбинация, каквото задължително трябва да намери място във всеки футболен учебник. Първо бе ключовият пас на Мубарик. Изчислен до милиметри като точност и до части от секундата като момент. Или, ако ви харесва, като „тайминг“, както стана модерно да се казва в днешно време. След това скоростта на Майкон, който от аутлинията подаде остро, но и прецизно към сънародника си Рейналдо. Оттам и безпощадният завършващ удар на играча с номер 7, който в цялата комбинация бе може би най-лесното от всичко. Но и тук отчитам придвижването до точното място в точния момент. Наистина гол, който не са забравя, а на всичкото горе се оказа последен в мача и победен.

Най-хубавото от всичко е, че този Левски продължава да расте и има всички индикации да става все по-силен. Усещат го и феновете. Те бяха до любимия си клуб и не го оставиха да умре в най-страшните времена преди 6 години. Логично е и сега, като дойде хубавото, да са до него и да се насладят на макс на всичко, което им доставят Хулио Веласкес и неговите момчета. Пилзен, както и много други градове в последните години, посиня, а Левски се чувства като домакин навсякъде. Толкова години мъки и страдания трябваше да доведат до нещо такова. Задължително беше колелото да се обърне и Синя България да бъде щастлива, както заслужава.

Почти всеки в този отбор на Левски е голям играч. Не се разчита на една индивидуалност. Днес герой ще е Рейналдо, в другия мач – Вуцов, в трети – Сержиньо. Или пък Груич, Бала, Бурас, Майкон, Алдаир, Око-Флек, Переа. Всеки от тях имаше своите звездни мигове в тазгодишния или в миналогодишния поход в Европа или пък в този към титлата на България. Всеки си знае задачите на терена, а отборът става все по-сработен и зрял. Специално в Пилзен не можем да не отличим тримата бразилци, които участваха при двата гола. И особено Рейналдо, който показа, че може да подава и да бележи. Ситуацията при асистенцията му в Пилзен много прилича на онази при гола в Ниймеген. И в двата случая смаза и надбяга противниковия защитник. Конкретно в Чехия грешката на съперника бе по-груба. Той обаче дебнеше за нея, а при опита на защитника да го събори остана на крака, продължи и даде задължаващия пас към Куршума.

Тепърва в сезона и в България, и е Европа ще става по-тежко. Привържениците трябва де са наясно с това. Но пък този Левски показа, че не се плаши от тежките изпитания. И ако някъде падне по дългия път, по който е поел, знае и как да се изправи. Така „синя“ България има право и трябва да се радва. А при това единство, което се вижда между отбора и феновете, изглежда, че те могат да се надяват на още прекрасни мигове в близкото бъдеше.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“