Boicho Provadiev 
В последните 2 седмици най-горещите новини в родния футбол бяха свързани с това кой ще бъде начело на ЦСКА. На 22 май армейците се провалиха във финала за купата срещу Лудогорец, като след него Александър Томаш не си тръгна, но бе ясно, че ще го тръгнат. Тази тема живо вълнуваше и синя България, която на практика скучаеше, след като отборът си осигури второто място в класирането. А то му осигури и такова в Лига Европа заради дубъла на разградчани, което означава 4 сигурни мача на континенталната сцена.
И като казахме сцена, време е тя да бъде окупирана от Хулио Веласкес. Който след броени дни ще започне втората си подготовка начело на Левски. По време на първата бе в „заварено положение“, защото не хвана старта. Затова и бе напълно ясно, че ще има периферна роля в зимната селекция. А от изказванията му се разбра, че той сякаш не отдава много голямо значение на трансферите, защото работата му е да тренира тези играчи, които са му осигурени от ръководството.
6 месеца по-късно Хулио вече минава за гърмян заек. Той извървя своя път, който бе изтъкан от завои, но все пак отведе към прогрес. Дебютът му бе ударен с победа над хегемона Лудогорец. След това премина през криза на резултати и идентичността на играта, въпреки че той не спираше да сочи класирането и да говори, че тимът му расте. В онези моменти феновете бяха разочаровани от продукцията и това си личеше по отлива от трибуните. Уволнението изглеждаше „зад ъгъла“, а Веласкес сякаш получи рамо от родината си, където за него пишеха похвални слова, граничещи с глупост. Финалът обаче бе оптимистичен, въпреки че тимът си свърши работата по-рано от очакваното заради отстъплението в редиците на претендентите за среброто. Все пак последните мачове не бяха отбиване на номера, а настройване на стрелките на часовника за следващата кампания. Тя скоро ще зачука на вратата. А моментът испанецът да направи огромна крачка напред в нея изглежда узрял.
Хулио вече се опердашил, поочукал се е, наясно е с какъв точно материал разполага в съблекалнята, както и какви липси е нужно да бъдат попълнени с трансферите. Тоест Левски поне на теория трябва да бъде в много по-добра изходна позиция, отколкото година по-рано. Тогава постът бе поверен на Станислав Генчев, който задраска всичко спортно-техническо, градено от предшественика му Николай Костов, като наред с това почти подмени състава. Сега ситуацията е коренно различна. И на Веласкес не се налага да бъде като слон в стъкларски магазин. А просто да продължи да развива идеите си. И да опита да направи Левски такъв, какъвто го описваха в испанския вестник „Марка“ и други иберийски медии – бърз, пресиращ, агресивен и със стил, който те кара да се влюбиш в него. Да, чисто като спортно-технически потенциал той няма да разполага с играчи, които са по джоба на други тимове, затова на преден план ще излезе треньорската му работа. Защото вече има основа, върху която да гради.
Факт е, че Хулио ще тръгне с хендикап. Картите за него се нареждат много добре, само трябва да си ги изиграе. И точно в това ще е майсторлъкът. Защото, така или иначе, всеки от клубовете, показващ апетит към челните места, по една или друга причина бива разклатен. Само на „Георги Аспарухов“ привидно всичко е цветя и рози. И наистина е така. Левски вече взе първо попълнение – национала Радослав Кирилов, а до часове официално ще има и второ в лицето на бразилския плеймейкър Рилдо.
А Хулио още си прави „пас“ по селекцията – нито е обявявал какви нови желае, нито колко иска, защото просто мисли за „следващия ден и тренировка“. Е, отваря му се възможност и да погледне по-мащабно.
Лудогорец не беше това, което трябва да е. Там идват промени на треньорския мостик. Вярно, евентуалният нов наставник на разградчани ще разполага с качество. Но ще бъде поставен под огромно напрежение, защото от него ще се искат бързи резултати, при това мерилото ще е Европа. Цяла пролет Левски на Хулио се боричкаше с Черно море и в крайна сметка финишира пред него. Варненци ще са със същия доказан предводител Илиан Илиев. Но от състава излязоха ключови фигури (б.а. – при това тимът още не е преболедувал тръгналите си през зимата), а останалите важни играчи са в графата „застаряващи“. Другият варненски тим – Спартак Варна – също намали калибъра. Ботев Пловдив, който, когато Веласкес пристигна, бе преди сините, вече е излязъл от уравнението за следващия сезон. На „Колежа“ ще се прави нещо на гола поляна, стига да има кой да го прави… Стигаме и до шумните софийски съседи, които паралелно с неуспешните опити за направа на отбора, който да катурне Лудогорец, правят и модерен стадион. При тях неизвестностите една по една падат, но пак всичко ще стартира горе-долу от нулата – нов треньор и изисквания, напуснали основни играчи, чакана поредна мащабна селекция. И там пак ще е нужно време, каквото по правило липсва. И последният евроучастник, този от Кърджали. Арда си е просто Арда и към този момент трето място изглежда таван за клуба.
До момента Хулио Веласкес показа, че е роб на резултатите и те са доста важни за визитката му. Е, има отлични перспективи да се поотпусне малко и да погледне голямата картина. Да пробва да развие Левски игрово, пък нека си остане вторачен в класирането. Предпоставките да успее да го направи, при това на спокойствие, са отлични. Оценка за него така и не чухме от собственика Наско Сираков. Само от испанеца зависи в края на август например тя да бъде отлична.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
