Всяка една събота
Левски и Хулио Веласкес изживяват своя меден месец. От 25 април до 25 май „сините“ празнуват напълно заслужено. В разгара на партито сме, но нека видим хронологията.
25-ти април, 2026-та година. Левски обръща ЦСКА и печели с 3:1. Съперникът играе с резервите, но реалната новина е друга. Тимът на Хулио Веласкес сложи ръка на титлата. Въпросът вече не беше кой, а кога?
Отговорът дойде на 2-ри май, когато на претъпкания стадион „Георги Аспарухов“ чакането свърши. 17 години стигат! Левски е шампион, а дълбоката резерва Марко Дуганджич си запази място в историята.
9-ти май бе денят, в който шампионската титла мина от ръцете на Георги Иванов и попадна в тези на Жоро Костадинов. Последва обща и неподправена радост. Отбор и фенове се вихреха на терена. Едва ли някой помни, че съперникът спечели и се изнесе по бързата процедура. Преди това направи шпалир на шампиона, което не се забравя.
Боримиров: Резултатът можеше да бъде и по-убедителен, но и от това сме доволни
Боримиров: Резултатът можеше да бъде и по-убедителен, но и от това сме доволни
В междинния кръг шампионът спъна Лудогорец в Разград с акцент върху ротацията. Този път Левски игра с резервите, които вдъхнаха още по-голяма увереност, че Хулио е намерил перфектната вакса.
16-ти май, 2026-та година. Последното дерби за сезона. ЦСКА губи с 0:2, а “синя” България празнува с огромна наслада. Хората вървят към стадиона като на празник. Уверени са, че техният любим и шампионски тим ще спечели. Въпросът не е кой, а с колко? Отговорът е 2:0! Този път срещу титулярите на „червените“. Проблемът не е Христо Янев, а тези, които играят срещу неговите момчета.
Левски е безапелационен шампион. Много по-добър, много по-постоянен и много по-подреден от останалите. И най-вече много по-силно подкрепян от своята публика през цялата кампания. Синята симбиоза се получи по отличен начин.
Този меден месец не е подарък, а нещо, което цялата общност си заслужи със своята лоялност през най-трудните времена. Сега е време за празнуване и левскарите го правят.
Президентът, който беше и собственик, се показа като много опитен и умен човек. Наско Сираков си изигра картите по най-добрия начин, а най-важният коз е Хулио Веласкес. Испанската карта „цака“ всички и титлата бе взета убедително.
Треньорът се превърна в любимец, а футболистите му играха до този момент с „нож между зъбите“. Колективът е над всички, но няма как да не обърнем внимание и на героите през последните четири невероятни съботи. Има играчи, които е писано да изпъкнат. Бурас се утвърди като най-добрият футболист на Първа лига. Кристиан Димитров и адашът му Макун сформираха „желязна двойка“. Едно момче от Колумбия натисна спусъка в най-важните моменти. Хуан Переа се превърна в Гонзо от Меделин. Бившият играч на Локомотив Пловдив се специализира да бележи във важните мачове. Вкарва на големите конкуренти по малко, но редовно.
За Евертон е достатъчно да кажем, че има 18 гола и 7 асистенции в шампионския сезон.
Жоро Костадинов пък ни демонстрира как трябва да се държи капитанът на Левски. Абсолютен еталон. Естествено няма как да не отличим перфектния Вуцов в последното дерби или чудесните крайни бранители на Веласкес – Майкон, Камдем и Алдаир. Тези играчи са модерни и дават енергията на Левски.
Сърцатият Ради Кирилов направи така, че Хулио винаги да му намери място на терена, когато мачът е важен. Мазир Сула е уличният играч, който е добре да ти бъде под ръка.
Този месец е “синя” магия. Титлата беше мечта, а начинът на спечелването надминава понятието за мечта. Това си беше наказателна акция. Син терор!
Левски отвя конкуренцията, но се държа възпитано и с уважение към съперниците и футбола. Отборът е огледало на треньора. Празнувайте, левскари! Знам, че го правите. Усмихвате се сякаш без причина. Причината е ясна. Левски от София!
Срефан Стоянов, dsport.bg