Вуцов е наясно – вратарят винаги е виновен!
Дербито между Левски и ЦСКА в събота се отличи с убедителна победа на „сините“ с 3:1, но първите 10 минути не бяха толкова спокойни за водачите в класирането. Въпреки че сините контролираха играта, те първи допуснаха гол след груба грешка на вратаря Светослав Byцов. Не трябва да се пропускат факторите, предвещаващи тази грешка – слънчевата светлина, светеща срещу него, мига на липса на концентрация, тъй като фокусът на Вуцов не бе върху топката, а върху връхлитащия Питас, както и може би подценяването на ситуацията. Това повлия на Вуцов през полувремето, като се забеляза особено внимание към всеки детайл при играта с топката. Въпреки ранната грешка, Левски продължи да използва Вуцов при изнасянето на топката, като той направи 36 подавания, което е впечатляващо.
Подобни грешки се случват на всички вратари, но понякога една такава неточност може да предреши кариерата на стража. Такъв случай бе мятането на Иван Андонов на вълците още в дебюта му със синята фланелка срещу ЦСКА. Там отново грешката бе при игра с крака, а това доведе до трансфер на Андонов в Славия при размяната за Фабиен и Вуцов, където Андонов също не успя да се наложи, въпреки качествата си.
Други „сини“ вратари, допускали грешки, са треньорът на вратарите Божидар Митрев, който през 2018 година пусна директен гол от корнер срещу Лудогрец, но във времето се превърна в знаков вратар и олицетворение на левскарщината.
Именно менторът на Вуцов в професията Георги Петков допусна подобна на неговата грешка, докато играеше за Славия, срещу Лудогорец през 2013 г. Той пусна топката да мине под крака му, а в последствие тя бе вкарана във вратата му от Роман Безяк. Ироничното е, че тогава треньор на Славия е бащата на Светослав – Вили Вуцов. Всички помним края на този сезон, в който „белите“ успяха да спънат Левски в последния кръг, а въпреки грешката в този мач, Петков е сред най-добрите вратари в България, успял да вземе и Купата на страната от „сините“ през 2018 г.
Подобни грешки на „синята“ врата не са новост като първият спомен, изникващ в съзнанието, е допуснатият гол на Ники Михайлов срещу Вердер Бремен в Шампионската лига. След мача той страда от много критики едва на 18 години, като впоследствие успява да се вдигне, да заслужи трансфер в Ливърпул, Твенте и става футболист номер едно на България през 2011 г.
В световен мащаб вратарските грешки се помнят и всеки голям вратар има знакова грешка, която остава с него до края на кариерата му. Някои вратари успяват да се справят със стреса след това, докато други навлизат в залеза на своите кариери. Сред великите вратари се отличават Алисон, Нойер, Кутроа, Буфон, Оливър Кан, а от тези, които не преодоляват провала, изявен пример е Лорис Кариус във финала на ШЛ през 2020 г.
Връщайки се в българската действителност, трябва да отличим, че въпреки грешката, Вуцов все още притежава брилянтна игра с крака, футболен интелект, реакция и позициониране. Ироничното е, че в интервю преди дербито той спомена, че най- ценният съвет, който е получавал, е, че вратарят винаги е виновен и трябва да свикне с това. Най-силното му качество е неговата психика, а тази грешка, която не струва никакви точки на Левски, само може да я укрепи и да го превърне във вратар, готов за големия европейски футбол. С това ще му помогне и Божидар Митрев, и неговата съпруга, която е психоложка и работи с Вуцов.
Похвално е отношението на старши треньора Хулио Веласкес след мача, който застана зад своя футболист, наричайки го голям вратар, голям професионалист и голям човек. Това подсказва за доверието, което има към „синия“ страж, а то се изразява и в това, че Вуцов не е изпуснал дори минута в мачовете за първенство, като той е единственият футболист от тима, отличил се с такова постижение. С течение на сезона Светослав се превърна от скептично ново попълнение в любимец на феновете със своите изяви под рамката. Той направи множество силни мачове, като този с Апоел Беер Шева, когато за пръв път името му бе скандирано след мача, а сега предстои да бъде коронован като шампион на България, прекъсващ хегемонията на Лудогорец.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“