Защо първенството пречи на европейския облик на Левски?
За пръв път от много години Левски съчетава двубои в Европа на есен с такива от родната Първа лига. Тези срещи, сами по себе си, са изключително различни, а както казва Веласкес: „Изискват различни неща от футболистите“. Гледайки мачове срещу АЕК и Залцбург и тези с Ботев Bp и Славия, то все едно ще говорим за различни спортове с още по-различни правила.
Първата разлика, която най-вече ощетява „сините“, е динамиката и темпото. В родното първенство се играе бавно, хаотично на моменти и без ясна тактика в различни отношения. Опонентите на Левски не могат да предложат ниво, което да подготви „сините“ за Европа и поради тази причина тренировките на „Герена“ със сигурност са на по-високо темпо от това в Първа лига. Отборът на Веласкес води играта, не среща отпор и битка на терена, а това следват и малкото положения пред вратата на Вуцов, а когато дойде мач в Европа – Левски започва да изглежда притеснително в защита. А какво не позволява да се играе с голяма динамика и интензивност? Терените и базите! С бърз поглед към двубоя на ЦСКА с Локомотив Пд се открои един от основните проблеми на българския футбол. На такъв терен не може да се играе професионален футбол, който да позволи създаването на интересен продукт от страна на отборите. Стилът на Левски е привлекателен, бърз, с превключване между преходи в атака и в защита, а на такива терени просто няма как да се получи нищо съществено. Люцерна за зайци, както казва Веласкес. Нищо друго. Да, случва се темпото да се вдигне, въпреки всички странични пречки, подобно на последните минути на двубоя на Левски със Славия, когато „сините“ видимо превключиха на друга предавка и резултатът бе на лице – 2 бързи гола. 3 точки, но на цената на две жертви.
В европейските мачове играчите на Веласкес дават максимума от себе си, но въпреки това трудно отговарят на темпото на съперника си, особено когато е на нивото на Левски или на по-високо. Пример за това са мачовете с АЕК и Залцбург, в които Левски стоеше равностойно в дадени периоди, но така и не успя да надиграе нито един от тях. Като мачове от друга планета са и тези, които се провеждат на „Герена“ и по другите стадиони из страната. С едно-две изключения. Лошото е, че лошото продължава да се толерира. Вместо да се вдига качеството – търсим кражба на точки с всякакви номера. А това често нямат никаква стойност, както се случи с Добруджа, а сега и с Ботев Враца.
Но какъв е антидотът за тази отрова, която причинява тази разлика в турнирите? Натрупването на мачове в Европа, без съмнение, ще покачи нивото, а с това и ножицата между Левски и останалите отбори извън Топ 4 ще стане по-голяма. Европейското самочувствие може да се придаде и у нас, тренировките на високо темпо и прилагането им в срещите в Първа лига ще направят голяма част от срещите протоколни. И да, Левски, макар и трудно, може да играе европейския си стил и у нас, но въпреки това един от проблемите, свързан със защитата, все още няма лек.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“