Звездата на Левски: Тук успях,сбъднах мечтите си!

Евертон Бала (27 г.) имаше основен принос за титлата на Левски. Бразилецът, който действаше по целия фронт на атаката завърши сезона с 18 гола. Така бе най-резултатен за сините, раздели и първото място в голмайсторската листа с централния нападател на ЦСКА 1948 Мамаду Диало. Евертон, със звучния прякор Куршума, отстреля и конкуренцията в класацията на „Тема Спорт“ за Играч №1 на сезона. Той ни прие на „Георги Аспарухов“ за интервю, а ние му връчихме купа. Сядаме да говорим, а Евертон набързо изстрелва: „На първо място искам да благодаря на всички, гласували за мен. Много благодаря. За мен е изключителна гордост да държа тази купа в ръцете си заради всичко, което преживях дотук във футболната си кариера, за да стигна накрая до този миг. Откакто съм дошъл в Левски, мисълта, която никога не ми е излизала от главата, е тази – да стана шампион с тима, както и да оставя следа в клуба“.

Знаете как дете гледа любимата си играчка – блясъкът в погледа му е незабравим. Така повечето бразилци гледат топката. Е, в продължение на около половин час погледът на нашия събеседник бе вперен ту в нас, ту в отличието което получи. От усмивката му струеше гордост, а той досущ като малко дете не пусна и за миг от ръце спечелената напълно заслужена купа. Затова и решихме да го върнем към детството с интервюто, да избягаме малко от футболното и да разберем повече за това кой е Евертон Бала, как мисли, откъде е тръгнал, през какво е минал, какво значат за него отличията през кампанията.

Евертон, какво заглавие искаш да прочетеш за себе си?

Какво заглавие? Това е трудно. С него трябва да разкажеш история. За мен е най-важно да следвам възходящата линия, по която вървях този сезон. След това ще дойдат и заглавията. Аз съм шампион, голмайстор на Левски. Искам да споделя нещо специално – това, което искам да прочета за себе си във вестника е: Благословен! Това е нещото, което съм си татуирал тук, на врата (б.а. – показва татуировката си). Винаги си спомням за моментите в началото с Левски, когато наистина ми беше много трудно. Вярвам, че съм докоснат от Бог, за да постигна всичкото това нещо.
Уинстън Чърчил е казал: „Мисля, че историята ще бъде благосклонна към мен. Вярвам, че ще е така, защото смятам да я напиша“. Пише ли история Евертон Бала и каква ще бъде тя?

Основното нещо за мен, всъщност би трябвало да е просто. Това е и моят девиз – да продължаваш да вярваш дори, когато е много тежко. Просто трябва да продължиш да го правиш, да не се отказваш. Ето, станах шампион с Левски, точно аз. Клубът е чакал 17 години този момент. Убеден съм, че през всичките тези 17 години феновете са вярвали, че завоюването на титлата е възможно. Те го показват с поведението си, с невероятната си подкрепа. Това е нещото, което искам да оставя, да бъде част от моята история – вярвай във всеки, вярвай във всеки един момент. Искам оттук насетне титлите да не се бавят толкова дълго. А да бъде, както исторически е било за Левски и те да бъдат печелени регулярно. Желая тимът да е все по-често шампион.
Каза за дългото чакане на трофея. Къде беше ти преди 17 години?

(смее се) Играех още по улиците у дома (б.а. – Евертон е роден в Апуиарес, щата Сеара, Североизточен регион на Бразилия). Със сигурност съм тичал някъде след топката там. Бил съм на 10 годинки. Знаете ли, при мен доста късно се случи да започна да играя организиран футбол, да попадна в професионална среда. Аз нямам типичното развитие на школуван играч. Не съм бил част от школи и академии. Не съм преминавал през отбори до 8, 10, 12 и така до 18 години. Не, нямаше такова нещо. Организирано започнах
да се занимавам с футбол едва на 18 години.До тогава, до тази възраст, играех на аматьорски начала. Правех го на улицата, на малки вратички. Вероятно и това ме е подготвило по някакъв начин, за да се стигне до този момент.

А ако имаше възможност, какво би казал сега на онова хлапе, гонещо топката в махалата?

(смее се) Браво, вярваше, успя, постигна мечтите си! Направи така, че родителите ти също повярваха в теб! И със сигурност те са горди с детето си (б.а. – гласът му започва да трепери, очите му се навлажняват). Но стига… Няма повече да говоря по темата, защото ще се разчуствам още повече. Нека спрем.
Наскоро имаше подробен доклад за Левски, направен от британски скаут. Срещу твоето име стоеше една дума – „Диригентът“. Описанието бе: „В центъра на атакуващата структура на Левски е Евертон Бала. Той е много повече от просто водещ голмайстор на отбора, действа като диригент на офанзивата, постоянно свързвайки движенията по предната линия и давайки структура на позиционната игра на тима“. Като такъв ли наистина се чувстваш?

Да. Какво мисля за тази си роля? В днешно време футболът доста се разви. И трябва да си доста адаптивен, за да бъдеш на терена. Аз съм много щастлив, че Хулио Веласкес видя това в мен, че мога да съм поливалентен. До преди да заработя с него, живеех с усещането и мисленето, че съм крило. Той промени всичко това, аз промених мирогледа си на игрището.

Видимо е, че доста израснах в игрови план. Защото участвам както в изграждането на атаката, така и в завършващата фаза. Както помагам на защитата, така и на нападението. Сега съм навътре в действията, участвам много повече в играта. Хулио Веласкес извади от мен качества, които не подозирах, въобще не предполагах, че притежавам. Не обичам много да говоря за себе си. Но казано честно – доста съм щастлив, че сега съм по-завършен футболист. И мога да изпълнявам всичките тези роли, които се изискват от мен.

Доверие ли е ключовата дума за теб – такова получи от Веласкес, но не и от предишния треньор Станислав Генчев? И след това дойде скока в представянето ти?

Да, може би точно това е думата. Всъщност, тя е, без съмнение. Вероятно за всеки спортист и футболист доверието е ключово. Когато го усещаш, то успокоява и съзнанието ти. И със сигурност ти помага да покажеш на терена най-доброто, на което си способен. Хулио Веласкес ми вдъхна увереността, от която имах нужда. Следствие, на което успях да постигна всичко това.
Как се изживява вечното дерби, победите в него, головете? Отбеляза в последните два мача с ЦСКА, помогна за победите с 3:1 и 2:0.

(оживява се, тонът на гласа му се повишава). Ето това вече беше невероятно щастие! Голямата ми цел бе да вкарам в Класикото, радостта е огромна, че го направих. Имам доста голове срещу различни отбори в шампионата. Но нямах точно в най-важния мач. В първите два нямахме и победа. Затова и много исках да вкарам и да спечелим. Да участваш в този мач, да го направиш като наред с това се бориш за титлата, а накрая да вкараш и да се бориш и за голмайсторския приз, това всичко е невероятно. И значи, че работата е добре свършена.
Коя дума охарактеризира най-точно този Левски, шампионският отбор?

Конкурентен и здрав отбор. Бояк, нека така да го наречем. Правихме много ротации, но накрая се виждаше, че сме боеспособен тим. Увереност също е дума, която охарактеризира този Левски. Защото тя не идваше единствено от футболистите, а и от феновете, от всички в клуба. Сините бяха уверени, устремени, боеспособни. Това ни дефинира.
Кога разбра, че Левски ще е шампион?

Ясно бе още от началото на кампанията, че точно това искаме да постигнем. Но в нито един момент не ни мина през главата, че вече сме шампиони, че вече се е случило, докато всъщност не стана. Така мислехме всички. За да грабнем титлата, трябваше да печелим всеки следващ мач. Преди мача с ЦСКА 1948 (1:0), който се оказа и шампионски, победихме с 3:1 ЦСКА във вечното дерби. И още в следващия двубой можехме да грабнем титлата, но все пак имаше още доста срещи от плейофите. Много хора тогава вече ни определиха за шампиони. Но в съблекалнята ние не си казвахме, че сме такива. Просто следвахме мантрата, че трябва да печелим двубоите. От един минавахме към друг, който вече се явяваше най-важният.Това бе тайната,останалотое история.

Всъщност точно това мислене наложи Хулио Веласкес и то бе прието от всички. Подчертавам, че много хора казваха, че сме с титла още след успеха над ЦСКА, но не и тези в клуба, в съблекалнята не беше така, а винаги бе мач за мач. Затова и се получи перфектен сезон.

Какво да очакваме от следващия? Как ще се представи този Левски в евротурнирите с оглед на факта, че през миналата кампания едва не елиминирахте Брага (б.а. – сините отпаднаха след продължения, а португалският тим игра на полуфиналите в Лига Европа) и играхте бараж за влизане в същинската фаза на Лигата на конференциите?

Знаем, че можем да участваме в няколко турнира. Но започваме в Шампионската лига и идеята е там да се представим добре. Вече ви разкрих как се научихме да мислим в отбора, с тази нагласа ще подходим и през следващата кампания. Най-важно е това, което предстои. Независимо в коя надпревара ще сме, там сме, за да играем добре и да печелим. Наясно сме, че ще бъде трудно и затова ще работим здраво. Нужно е и да бъдем спокойни. Сега обаче предстои пауза, на която ще се насладим със семействата си. А след като се върнем от ваканция, ще се вложим на сто процента в подготовката за следващата кампания.
Кой ти е идол?

Кристиано Роналдо, винаги е било така! Няма смисъл да обясняваме за работната му етика и постиженията.
А любим бразилски играч?
Роналдиньо, а от действащите – Неймар – заради начина на игра. Да, сегашният Неймар не е като предишния с дрибъла, финтовете, поведението. Но Неймар си е Неймар. Гледам видеа на Роналдиньо, а на Неймар следя всеки двубой, когато имам възможност.
Кой ще стане световен шампион?

Надявам се, че ще е Бразилия. Може ли да кажа нещо друго? Но истината е, че има и много други силни национални отбори.

Да видиш ти! Куп елитни отбори напират за…българин от Берое!