Първи впечатления от новите в Левски: Кусо изглежда като джакпот, двама още не убеждават

Левски изигра вече два приятелски мама, в които записа две убедителни победи с общо 10:0 – над Академик Свищов и Етър. И е време за първи впечатления от новите футболисти. В двата мача взеха участие четирима играчи, които не бяха част от състава на Хулио Веласкес през миналото първенство — Давид Кусо, Рейналдо, Адриан Райчев и Стивън Стоянчов. Правим, разбира се, и две задължителни уговорки. Говорим за първи впечатления от играчите, които към месец ноември може да са много по-различни. Второ – даваме си сметка, че Академик Свищов и Етър, при цялото ни уважение към тях, не могат да бъдат критерий и да дадат реална представа за състоянието на Левски.

Взимайки предвид всички тези условности, трябва да отбележим, че от новите, дотук най-голямата находка е Давид Кусо. Анголецът показа прекрасна техника, бързина, както и умение да бележи и да асистира. Най-важното от всичко обаче е, че е универсален и демонстрира, че може да действа с еднакво висок успех поне на две позиции. И в двете контроли до момента започваше като дясно крило и продължаваше след почивката като ляв бек. Така от взетите до момента, ако може да се говори, че „сините“ са ударили джакпот, това се отнася за него.

Рейналдо също загатна за възможности, най-вече във втория мач. И той е играч, от когото Левски имаше нужда и освен конкуренцията, ще вдигне и нивото в атака.

На другия полюс са двете български попълнения, които засега не убеждават. В минутите, които получи Стивън Стоянчов, не блесна нито срещу бившите си съотборници от Етър, нито дори срещу Академик Свищов.

След почивката срещу Етър Адриан Райчев вкара гол след добавка и при зейнала почти изцяло празна врата, като се отчете и с един добър пробив до аутлинията. В повечето случаи обаче допусна брак в действията си. От удобна позиция отправи един доста неточен удар. Нещо, което може да се случи на всеки, разбира се, но пък Райчев рядко действаше успешно, когато излизаше един на един срещу противниковия защитник. Не показа и нужното самочувствие, каквото би трябвало да има поне срещу съперници от очевидно по-ниска класа, каквито бяха Академик и Етър. А в крайна сметка едно от важните неща за крило, е да елиминира противниковите бекове, след което или да нанася точен завършват удар, или чрез пас да създаде голово положение.

Стоянчов също малко играеше с топката и немного успешно.

Смело може да се каже, че двамата могат да благодарят на БФС за въведеното правило, което задължава клубовете да пускат в стартовия състав един българин до 23 години, който да играе 45 минути. Ако това правило не беше влязло в сила, Стоянчов със сигурност нямаше не само да е титуляр, а може би нямаше да е и в състава изобщо. А вероятно „сините“ нямаше да погледнат и към Райчев. Почти сигурно в евротурнирите, където няма изисквания за минимален брой български играчи, двамата няма да са титуляри. Правилото обаче е факт и както Стоянчов, така и Райчев ще имат предостатъчно шансове, за да докажат обратното и да опровергаят първоначалните бледи впечатления./ „Мач Телеграф“