Наследството на Майстора
„Хвала, Майсторе!“ е често срещан поздрав в съседна Северна Македония, изразяващо и дълбоко уважение към човек, който е екстракласа в това, което върши! И точно такова заслужава 71-годишният Гьоко Хаджиевски за свършеното по време на 13-месечния си престой в Спартак Варна. При това не само от варненци и привържениците им, а от всички в родния футбол. Защото в този период треньорът спечели симпатиите на всички, не само на играчите си.
На 9 юли миналата година новината, че Хаджиевски акостира на „Коритото“, предизвика сериозно повдигане на вежди. Все пак говорим за наставник, прехвърлил 70-те, който влиза в невиждан водовъртеж – отива в клуб с огромни финансови проблеми и заварва отбор буквално без играчи. В онзи момент мнозина бяха убедени, че полетът на соколите ще е кратък и без съмнение ще свърши във Втора лига. Не така обаче мислеше Хаджиевски, който с горда осанка и широка усмивка се захвана за работа. В един момент базата на тима се бе превърнала в „гара разпределителна“ – знайни и незнайни герои пристигаха да си пробват късмета. Някои оставаха, други си тръгваха и с този материал Гьоко трябваше да направи отбор. Не се уплаши, а просто запретна ръкави да преподава. Почти без подготовка Спартак направи 0:0 у дома с Берое на старта на миналия сезон, а във втория му мач предстоеше да се изправи срещу първия отбор, водил в България – ЦСКА (б.а. – бе начело на армейците от 1 юли 1993 до 26 март 1994 година, след това води Вихрен от 29 август 2006 до 1 март 2007 г.). Историята бе кошмарна за соколите – 34 поредни загуби от червените в столицата, (б.а. – Спартак има само една шампионатна победа в гостуване на ЦСКА – 1:0 на 7 юли 1962 г.). На 26 юли 2025-а варненци рано се оказаха догонващи в резултата, след като домакините поведоха чрез Улаус Скаршем в 7-ата минута. Те обаче не се предадоха и стигнаха до точка след попадение на Шанде да Силва (47-а). Така Спартак хвърли истинска бомба – преди това соколите имаха едно-единствено равенство при визита на армейците, като то е регистрирано на 1 април 1950 година!
Под ръководството на Хаджиевски голям прогрес демонстрираха Матео Петрашило и Бернардо Коуто (б.а. – продаден на ЦСКА 1948). Заради липсата на нормална подготовка голяма част от играчите получаваха контузии, но дори и с пълен лазарет варненци намираха начин да прогресират като тим. Кога Гьоко сменяше схемата, кога измисляше нещо друго, но треньорът не позволи потъване, от което няма излизане на повърхността. Така Спартак зимува на 12-ото място, осигуряващо оставане в Първа лига без бараж. Изгледите това да се случи обаче не бяха толкова големи, защото Добруджа, Берое и Септември имаха амбиции да пратят варненци под чертата. Спартак продължаваше да е клуб, който съществува единствено благодарение на организираните фенски кампании за оцеляването му. На терена получаваше и удари под кръста, но Гьоко така и не се нахвърли върху някого, а просто обясняваше, че младите му момчета имат характера, нужен да оцелеят. Когато напрежението бе толкова голямо, че други биваха смазвани от него, майсторът просто гледаше на нещата с усмивка. И бе възнаграден от фортуна – в последния кръг Спартак победи с 3:0 Локо Сф, Септември се спъна във вече изпадналия Добруджа – 1:1, а Берое падна с 0:3 при гостуването на Ботев Враца! Това означаваше само едно – соколите запазиха елитния си статут.
Началото на сегашната кампания бе страхотно, личеше си, че клубът вече е стабилизиран, имаше по двама играчи за пост, а целенасочената работа на Хаджиевски тепърва ще дава резултат. На старта варненци направиха 2:2 у дома срещу сребърния медалист ЦСКА 1948. А след това им предстоеше гостуване на градския съперник Черно море. На „Тича“ Спартак и Гьоко пренаписаха историята – 3:0! Това бе изравнен най-голям успех в дербито, както и първи такъв от 33 години при гостуване на моряците!
Вместо възторжените фенове да видят почетна обиколка от специалиста, те чуха точно това, което не искат: Хаджиевски реши да си тръгне. Да слезе от сцената, когато е получил наградата за Най-добър актьор, при това напълно заслужено. Направи го като истински мъж и преди да се намери повод „змиите да започнат не само да съскат, но и да опитват да хапят“. Всъщност с този ход спечели още симпатии. Защото, замислете се – какво повече можеше да направи със Спартак? „Коритото“ бе 33-ият пристан в пребогатата кариера на специалиста, ставал шампион в Северна Македония и Азербайджан, както и вдигал Суперкупата на Япония. Още повече остави наследство – готов отбор!
Гьоко си тръгна с широка усмивка и донякъде облекчение. И веднага предприе нов воаяж – пое дубайския четвъртодивизионен Ал Мадина Уондърърс! А ние можем само да му кажем: Хвала, Майсторе! Благодарим и успех!
Янаки Димитров/ „Тема спорт“