Левски: все още ръждиво, но с шанс да стане златисто!
Левски пропусна да предреши реванша срещу Борац и вече да умува как да повали втори съперник в квалификациите за Шампионската лига. Причини за равенството колкото щеш. Но позитивите от показаното в Баня Лука сякаш са повече, отколкото негативите. Сините бяха направили трезва преценка на съперника и бяха оценили, че са по-качественият тим. Но през първите 45 минути бяха „доста ръждясали“ в откриващия си официален двубой за сезона. Те започнаха нахакано, но май самочувствието им дойде в повече и бързо бяха свалени на земята от опонент, който със зъби и нокти се бори във всяка топка на терена. Точно затова и Левски в един момент се оказа като позаспал в занималнята второкласник. Въпреки че поизостава с домашните. Той бе болезнено събуден от батковци, които искат да го бият. При това не само, че тръгват да налитат, но си го и пошляпват под благосклонния поглед на господина, разбирай турския съдия Мехмет Тюркмен. Отборът сам се вкара в това положение с някои високомерни действия на звездите си Акрам Бурас и Майкон, но в междучасието бързо бе разтърсен от класния Хулио Веласкес. Испанецът отново извади от цилиндъра неочаквана смяна – уцели в десетката с Око-Флекс, вместо новия Давид Кусо. След това показа класа и с изваждането на Серафимов и връщането на Гашпер Търдин в защита, за сметка на друг нов – Мубарик.
С трима нови в стартовата единайсеторка – Кусо, Рейналдо и Сержиньо – нямаше как всичко да е автоматизирано, както бе в края на миналия сезон. Последният бе титуляр едва на няколко тренировки и 30-ина минути в контролата с Радник Сурдулица. Тогава вкара, а с всяка следваща минута в Баня Лука се чувстваше все повече в свои води и даде майсторска асистенция на Армстронг Око-Флекс. След почивката на терена се появиха още две попълнения – Мехди Мубарик и Алекс Сентейс. Първият даде стабилност в халфовата линия. Вторият игра много малко, но бе използван като ляво крило, а не като бек.
В Баня Лука Левски за първи път бе с новия си втори екип, който е в златисто. Вече отбелязахме, че началото бе ръждиво. Но има всички предпоставки корозиралото да бъде отстранено и да се покаже бляскавото златисто. Този тим трябва да започне да се храни, а оттам и да расте с победи. Има заложби с увеличаване на двубоите да започне да се развива. Просто защото новите ще влязат в крак с изискванията на треньора, а лазаретът ще се изпразни. И Веласкес ще има на разположение още повече опции. Точно затова и реваншът с Борац наистина се явява крайъгълен камък. Такъв, какъвто бе този с Апоел Беер Шева през миналата кампания. Онзи с израелците запали искра, която запали буен огън. Такава е нужна и на 14 юли. Кремъкът е в ръцете на Веласкес и момчетата му.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“