Начало без край

„По дрехите посрещат, а по ума изпращат“ са казали хората, защото най-силни са първите и последните впечатления, които правите. Е, този Левски умее да се набива в главата и по неимоверно луд начин кара наблюдаващия да не бъде безразличен. Така бе в първия двубой на „Георги Аспарухов“ срещу Университатя Крайова, а два пъти по-силно бе усещането за някаква лудост в реванша на „Йон Облеменко“. Ако не вярвате, пуснете си първите 18 минути на двубоя в Румъния, след това пропуснете голямата среда и превъртете до последните 18. В дебютния и заключителния епизод ще видите, че отбелязаните два гола в мрежата на домакините съвсем спокойно можеха да са шест. Да, толкова, при това без никакви преувеличения, защото Армстронг Око-Флекс и Рейналдо пропуснаха 100-процентови ситуации, а наред с това бяха ударени и две греди. Точно тези моменти показват колко се е развил Левски в нападение в последната година и защо преди не можеше, а сега без страх се надиграва на континенталната сцена.

Вярно е, че изброените и споменати досега сцени се запечатват в съзнанието, при това силно. Но това е така, защото в останалия около час от мача Левски бе опрян до стената от съперник, който просто нямаше какво да губи и трябваше да реагира като ужилен. Сините се огъваха, но не се пречупиха. И точно това дефинира този отбор. Когато е трудно, обръщаш поглед към най-близкия съотборник с надеждата да ти помогне. Е, на терена възпитаниците на Хулио Веласкес нямаше нужда дори и да се гледат, за да си подават ръка, когато е необходимо, да се бутат един друг напред, а ако трябва и буквално да раздават шамари. Точно такова бе включването на резервите. Всеки е наясно какво да очаква от биткаджията Гашпер Търдин, защото той дава това, което може във всеки мач. Защото той е от тези, на които, ако им кажат да окосят тревата, със сигурност съвестно ще изпълнят нареждането. Алекс Сентейес не чистеше топката на посока, когато румънците налитаха на талази, а се стремеше да я отиграе така, че да последва по-продължително владение. Сула влезе и направи на секундата тактически фал, а след това с мощен спринт завърши нападение с мощна тупалка, отразена от вратаря. Той можеше да задържи и да търси друго развитие на атаката, но знаеше, че стреля ли, ще покаже на свои и чужди: „Хей, ние сме тук! Твърди сме, стоим здраво и ще стигнем до това, което ни трябва!“. Такова бе включването и на Хуан Переа – влезе, пресираше съперниците и така две топки бяха откраднати дълбоко в противниковата половина. Спечелени бяха нарушения, направени нападения, от които миришеше на гол.

Всъщност тези около 60 минути калиха допълнително синия тим. Накараха го още по-силно да вярва в това, което прави. Да бъде убеден в силата си – менталната, техническата и чисто физическата, да е доволен, че умее да проявява характера и да налага волята си. При това не само в своя, а и в чуждия дом. За този отбор, досущ както за феновете му, сякаш няма прегради и забрани. И винаги намират да „цъфнат“ дори там, където са нежелани.

Началото на Левски в Европа бе на 7 юли в Босна и Херцеговина. Засега краят не се вижда. А причината е, че от началото до финала на всеки един двубой през кампанията до момента, сините играят така, че завършекът да е по техен вкус. Кога ще е краят? Все още никой не знае. Но е факт, че емоциите са безкрай! И са доставени от отбор, който не спира да се развива. И изглежда все още далеч от тавана си.

Янаки Димитров/ „Тема спорт“