Университатя показа колко силен е Левски

Понякога един съперник може да бъде най-точният тест за качествата ти. Университатя Крайова не просто застана на пътя на Левски в Европа. Румънците показаха нивото, което трябваше да бъде преодоляно, за да стане ясно докъде е стигнал този отбор. И отговорът е категоричен – Левски вече е много по-зрял тим.
Отстраняването на Университатя е успех, който трябва да бъде оценяван през призмата на футбола, а не само през емоцията от крайния резултат. „Сините“ спечелиха не защото съперникът им е бил слаб, а защото в ключовите моменти показаха по-добра организация, по-голяма дисциплина и по-ясна идея как да играят тези мачове.

Хулио Вепаскес подготви двубоите с много точен план. Левски не се опита да се надиграва безразсъдно с отбор, който има индивидуална скорост и качество в предни позиции. Вместо това испанецът заложи на компактност между линиите, контрол върху зоните около наказателното поле и бързи преходи след отнемане на топката.

Това беше ключово. „Сините“ успяха да ограничат едно от най-силните оръжия на Университатя – атаката на свободните пространства. Когато румънците опитваха да ускорят играта, Левски не се разкъсваше, а запазваше структурата си, а това принуждаваше съперника да търси по-трудни решения.

В същото време Левски показа различно лице с топката. Отборът не разчиташе само на директни действия, а умееше да задържа притежанието, да изкарва съперника от позиция и да атакува в моментите, когато се появяваха пространства. Именно тази комбинация между търпение и вертикалност направи играта на „сините“ много по-трудна за разчитане. В тази връзка особено важна е ролята на халфовата линия. Сержиньо донесе в състава нещо, което на този отбор му липсваше – контрол. Португалецът не просто участва в разиграването, а задава ритъма. Той умее да забави играта, когато това е необходимо, но и да ускори атаката с едно подаване напред.

До него Бурас е двигателят на отбора. Силата му в единоборствата, физическото присъствие и способността му да покрива голям периметър дават баланс между двете фази на играта. След ситуацията с картоните на двамата, които единствени можеха да играят на десния фланг в защита – Алдаир и Серафимов – Дон Хулио пак трябваше да вади нещо от ръкава. Направи го с Алекс Сентейес, който е другият пример за футболна интелигентност. Фактът, че в първите седем мача на Левски е играл на четири различни позиции, говори много. Но по-важното е, че на всяка една от тях изпълнява ролята си с необходимата дисциплина. Такива футболисти дават на треньора възможност да променя мачове, без да губи стабилност.

В предни позиции Левски вече има повече разнообразие. Евертон Бала е човекът, който може да създаде опасност от нищото – с дрибъл, удар или нестандартно решение. Рейналдо пък добавя това, което всеки европейски отбор търси – скорост и директност. Неговата първа крачка и умение да атакува пространствата принуждават защитите да играят по-дълбоко.

Завръщането на Хуан Переа е още един плюс. С него Вепаскес получава различен профил нападател – футболист, който може да задържи топката, да играе с гръб към вратата и да даде друга опция при позиционни атаки. Той носи физическа мощ, но в тоя контекст много по-важен е Мустафа Сангаре, който умее отлично да задържа и пази топката и да увлича по няколко съперници около себе си. Освен това за ръста си е изключително бърз с топка в крака. Ще е интересно, когато всички са в топ форма, коя ще е предпочитаната атакуваща формация.

И тук идва големият извод, който с всяка изминала седмица става все по-актуален. Левски не зависи само от индивидуалната форма на един футболист. Отборът има различни механизми за печелене на мачове. Разбира се, Университатя също имаше своите моменти. Румънците създадоха ситуации и в отделни епизоди имаха спортния шанс на своя страна. Ако късметът беше работил в полза на Левски със същата сила, с която помогна на съперника, крайният успех можеше да бъде много по-изразителен. Това не намалява стойността на победата. Напротив. Колкото по-силен е съперникът, толкова по-ясно се вижда качеството на победителя. Левски вече постигна основната си цел – участие в основната фаза на евротурнирите. Но представянето срещу Университатя показва, че този тим има потенциал да гледа по-високо от Лигата на конференциите. Кайрат е сериозно препятствие. Казахстанците имат качество и ще бъдат ново изпитание, но не са отбор, който трябва да бъде приеман като непреодолима стена. Защото най-силното оръжие на Левски в момента е развитието. Този отбор още не е стигнал тавана си. А най-хубавото е, че го прави без гръмки обещания и без предварителни закани. Работи, подобрява се и печели. И затова става все по-симпатичен.

Левски има стил. Има характер. Има страст. А над всичко това има нещо, което се усеща и извън България – любовта на своите привърженици. Точно тази комбинация прави този европейски поход различен. Левски вече не просто се връща в Европа. Левски отново започва да принадлежи на голямата сцена.

Людмил Христов/ „Мач Телеграф“