Владислав Вутов: Тони Тасев и Мики Орачев ще играят в Пирин!

осподин Вутов, добре дошли в Пирин, бихте ли се представили на футболната обещственост в Благоевград?

-Ами, казвам се Владислав Вутов. Моят треньорски опит започва през 2012 година в школата на Локомотив София, където се занимавах първо с набор 95, от който излезнаха Антон Славчев и Димитър Велковски. По-късно продължих с 2001, 2002, където моето откритие е Боби Костов, който наскоро подписа, като десен защитник с Ботев Пловдив, както и Мартин Петков, който в момента е в Ботев Враца. По-късно и двамата отидоха в Левски, където продължиха развитието си, като лично аз съдействах това да се случи, да се развият там. След Локомотив София имах престой в Левски, на двете бази. Тогава все още Раковски беше база на на Левски София, където работех с U17, който беше първата елитна и единствена в историята на Левски-Раковски. След това ме взеха на Герена с набор 2004, от който излезнаха Денис Динев – дълго време, две години подред игра като централен защитник във втория отбор на ЦСКА София, а също така Антон Иванов, който последния сезон беше в Първа лига с отбора на Добрич и Марков, който мина през ЦСКА 1848.
Впоследствие дебютирах в мъжкия футбол, в отбора от Трета лига – Козлодуй. Целта там беше да се остави отбора в групата, тъй като три години подред постоянно изпадаха и взимаха лиценза на отбор, който не може да продължи и си сменяха преобразуванието, но отборът беше един и същ. И така задачата се изпълни. Но като всеки отбор в Трета лига – неорганизиран и без особени финанси – нещата там нямаше как да продължат прекалено дълго, тъй като Атомната централа в Козлодуй не участваше финансово в този проект.
Оттам отидох в школата на Септември, където водих U17 – деца и юноши, родени през 2001 година. Оттам също има доста футболисти, които играят професионален футбол в момента.
След това отидох в Царско село, на набор 2004 в школата. Дадохме пък на няколко футболисти, които играят професионален футбол в момента, като Светльо Вуцов, който беше при нас – вратар, впоследствие той отиде в Септември, после в Славия. Дилян Георгиев, който за последно беше в Оборище, Локомотив Горна Оряховица и още е там, Димитър Петров, Божидар Томовски, който дебютира при мене в Първа лига – сина на Томаш, който в момента е в Септември.
Общо взето с набор 2004 на Царско село така се направи един доста добър отбор, от който се качиха доста футболисти в представителния отбор на Царско село, където започнах да работя, когато дойде Никола Спасов. Пътят беше дълъг – от Трета във Втора лига, от Втора в Първа. Задържахме се в Първа. След това нямаше възможност да го последвам в Монтана и останах в Царско село, където първо работех сам в първия отбор, после дойде Любо Пенев. След Любо Пенев пак бях в първия отбор като старши треньор.
Отново ме поканиха в Септември, след като Царско село решиха, че няма да продължават като футболен клуб. Което означаваше, че трябва да се търси отново работа. И отидох в Септември, където ме поканиха в елитна пак възраст, детско-юношески футбол. Но там преседях само две-три седмици, защото Росен Кирилов ме покани в Ботев Враца да работим заедно. След неговото напускане останах за кратко като старши треньор там. Даже подписах договор, който естествено не се изпълни, защото се направиха размествания и дойде друг треньор.
След това бях поканен лично от Борислав Михайлов, лека му пръст, да водя гарнитурите 15-16 годишни, националния отбор на България, което направихме с доста голям успех, тъй като спечелихме два международни турнира. Отделно за мене нещата са успешни, тъй като и 15, и 16-годишните тогава – а вече те са 17-18, нали, защото мина време – на 85-90% отборът е един и същ, което показва, че селекцията е сравнително успешна.

Как се озовахте в Пирин?

– Ами аз по принцип имах възможност да дойда в Пирин преди три години. От тогавашното ръководство бях поканен, но нещо не се стигна до последен разговор, за което няма виновни, не знам защо се разминахме и какво точно се случи. И имаше тая възможност отдавна. И сега вече с новото ръководство беше воден разговор с мене, което аз с удоволствие приех, тъй като, първо, познавам хората, които ръководят клуба и са много сериозни. Второ предложението, което те ми направиха, отлично ме устройваше, а именно да се имплементират млади футболисти покрай опитните в Пирин и в този отбор да играят 70-80% изцяло футболисти, родени в този град или около него. Хареса ми това, че по честен път искат да катерят стълбицата нагоре, което е така отлично като проект и идеално съвпада с моите философии. И не на последно място – имам пълен картбланш да развивам своите идеи без външна намеса. Това е нещо, което натежа и така приех.
Имаше разговори преди четири месеца и втори не последваха и си мислех, че пак е отпаднал вариантът, както и първия път, но този път нещата бяха изпипани. Просто хората чакаха до последно да се установи всичко, свързано със собствеността и документацията на клуба.
Също така това, което ме привлече, е, че ситуацията е изключително тежка в Пирин. Години наред клубът се е управлявал, как да кажа, не в дългосрочен така план и всичко е било нещо моментно. И най-притеснителното, че е имало етапи, в които е имало доста средства, а по нищо не си е личало спрямо периодите, в които не е имало такива. Което показва, че мениджмънтът е бил катастрофален. И дългосрочният нов такъв план, който погледнах и разгледах със собствениците, ми даде увереност, че и малко пари да имат, те ще бъдат централизирани и насочени единствено и само към клуба. И че приоритет е да се изчистят всички стари ангажименти.
Чух публикации, интервюта, пресконференции на различни хора, които твърдят, че са доста запознати със ситуацията и знаят точно какво, за какво става въпрос, а не е точно така, защото всеки ден излизат някакви стари задължения и проблеми. Но денонощно се работи за отстраняването им. И ако успеем да имаме и малко спортен шанс отборът да тръгне да печели точки и да така да се нормализира всичко, мисля, че следващата година по това време, ако трябва да разговаряме под формата на интервю, ще ви кажа много позитивни и оптимистични неща. Но искаме да се разграничим рязко от всичко, което се е случвало дотука в Пирин.
Абсолютно умишлено новият собственик не парадира и не иска да бъде под светлините на прожектора, а напротив – тихо, кротко да се опита да подреди къщичката. И мен това ми допада, защото всеки говори, всеки разбира, а никой не помага и не дава. Така, че нашето мото и философия е много работа и сериозно отношение, и уважение към града, към хората, които обичат Пирин, и към всичко това, което представлява футболният клуб. А и ще дойде момент и време, в което, да се говори и да се дават големи приказки и обещания. Даже разговорът, който водим с Вас, е и първият, който аз правя като цяло, защото аз също не съм фен на интервютата, на показноста, на приказките. Да свършим първо нещо, пък има време кога да го похвалим.

Сега сме още в началото на вашата работа в Пирин, но сме и в такъв период, в който тече селекция, има контролни срещи. Имате ли подкрепата на ръководството относно това кой футболист искате да привлечете, защото всеки един треньор иска да си осигури футболисти, които отгворят на изискванията му?

– Като цяло концепцията беше да не правим въртележка от футболисти – 20 нови на проби, 30 си заминали. Тази практика спира веднага. Последното заминаване на футболисти това лято е по причина, че им са свършили техните договори и не сме могли да удовлетворим финансовите нови претенции за нов договор, защото имаме таван на заплати, всичко е структурирано. Всеки си знае какво взима, какво ще взима след 3, след 6, след 9 месеца и винаги ще бъде изплащано на часа. По-скромни, внимаваме с това какво обещаваме и говорим, защото трябва да бъдем коректни. Не се изхвърляме, не даваме някакви неща, които не можем да изпълним.
От тази гледна точка контингентът от футболисти, които можем да вземем, е строго определен. Водещото и първо за нас е по някаква форма футболистите да са свързани с града. Искаме да върнем тая идентичност, хората да идват на стадиона, да харесват отбора и той да се бори за тях. Защото отлично познавам благоевградската публика и знам, че е взискателна, а и също че може да прости сбъркан пас, невкаран гол. Но тя няма да прости пасивност, монотонност и липса на хъс.
В смисъл, търсим хора, които биха могли да отговорят на това условие за пиринския дух. Хора, които са готови да играят не само за местото, за заплащането, което не е нечувано голямо, а защото обичат Пирин. Защото знаят, че с един добър сезон или полусезон в Пирин ще направят впечатление и ще бъдат желани от много повече места. Това е нашата задача – да ги покажем и да направим футболния клуб ковентируем за търсене на футболисти, за това да ни се обърне внимание като хора, които са направили правилни решения.
Та от гледна точка на селекцията търсим хора, които или са били тука, или познават Пирин, или искат да бъдат. Има и няколко момчета, които са извън града, но тях взехме, защото ние сме първо желание за тях. А няма нищо по-хубаво да вземеш футболисти и млади с качества, които на всяка цена искат да додат при нас. Това е много важно. Не просто да дойдат, защото някъде трябва да ритат, не защото просто не им са се реализирали три варианта и ние сме четвърти и все пак трябва да се тренира, а защото ние сме първи по някакви техни критерии, които кореспондират с нашите разбирания. Затова имаме футболисти, които не са от София. Това е причината.
Тук искам да отворя една много голяма скоба и да кажа нещо, което ми е много важно да се знае от хората. Пирин никога повече няма да бъде пристан на връзкари, на хора спуснати отгоре, на тоя, на оня, да удовлетворяваме чужди интереси и да взимаме футболисти само защото искаме да влезем в някакви схеми, договорки и или да чакаме услуги. Ще вземаме хора, които според нас имат някакви качества и които биха могли да се реализират и да донесат дивидент на Пирин, защото най-важният не е треньорът, не е футболистът, дори и ръководството – най-важният е футболният клуб, в първия смисъл на значението на думата.
Затова и селекцията я правя аз еднолично. Харесвам си някой – идва и всичко, което смятам, че е добре за Пирин, го обсъждам с Мартин и Адалберт Зафирови, след това на втория етап с Георги Калпакчиев. Всички заедно сядаме и смятаме дали ни е по джоба, дали ни е по вкуса от гледна точка на дисциплина, на характер, защото искаме в Пирин да има хубава атмосфера. Не търсим стари мрънкащи футболисти, които да потискат младите. Напротив – такива с опит зад гърба си, които да им помогнат те да разцъфнат и да разгърнат потенциала си.

Феновете винаги се интересуват от имена. Кои са новите футболисти в клуба?

– Да, мисля, че имаме такива. Мики Орачев е добре познат ляв краен защитник, започва с нас и ще остане при нас. Тони Тасев, като нашата уговорка с него е, че ще помага страшно много на младите. Той ще има функции освен да вкарва голове и да подава за такива и да е важен за отбора, да помогне на със опита си, който има, на всички млади футболисти, които искат така да се развиват на позицията, на която играе той.
Слави Костов, с него сме провели разговор. Аз съм с много приятно впечатление и изненадан как на неговата възраст футболист полага толкова много грижи да коригира килограми, да коригира физическо състояние и да направи едно второ завръщане, защото според мене, ако той направи всичко, за което сме говорили и което самият той иска, може да играе повече от една година футбол занапред.
Краси Костов, да, остава. А също така Сашо Близнаков, Методи Стефанов, също така Иво Казаков, който имаше няколко предложения и оферти от Пазарджик, от Берое, но мисля, че сме в едни много напреднали разговори, даже да остане и по-дълго от това, което е договорът му. Това вече движи ръководството. Аз съм казал какво мисля. Те харесват футболиста. Мисля, че ще се разберем съвсем скоро, така че, ако той си тръгва, да е наистина за по-висока сума и да помогне на Пирин Да започне това, което иска да прави, а именно да печели от футболисти, от бизнес. Да, футболът да бъде бизнес – да се печели от продажбата и развитието на футболисти, а не да потъват в незнайни посоки и просто каквито и пари да влезнат, никой никъде не може да разбере как са реинвестирани. Това е много важно. И това ще бъде един сигнал за младите футболисти, че с едно добро и правилно развитие ще вървят напред.
Това, което мисля, че трябва да знаят хората, които обичат Пирин, е, че сме направили абсолютен рисърч (research) и претърсване на цялата страна къде са отишли всички хора, които са били юноши в Пирин – от най-малкия до най-големия. Имаме информация за това последните 20 години кой е носил зелено-белия екип на Пирин. И искаме да използваме максимално под каквато и да е форма хора, които са дали на клуба и биха могли да бъдат полезни. Както и юноши, които са отишли в софийски и други отбори, които биха могли да се реализират по наши виждания тук добре. Естествено, важно е и тяхното решение, но като цяло сме казали „Здравей“ и „Добре дошли“ на всички, които са били някога в клуба и биха искали да се завърнат. Тоест, много всеобхватно разглеждаме Пирин като клуб.

Друго интересно като имена и трансфери – чакаме още двама футболисти, които ако дойдат, ще затворим трансферния прозорец за нас. И да не дойдат, няма да взимаме някой друг, защото трябва да взимаме някой. Като цяло горе-долу сме комплектовани. Просто имаме нужда от подсилка в една определена зона и чакаме за там двама футболисти. Имаме и вариант Б, ако това не се случи, и не е на всяка цена. В Пирин няма да се взима на килограм. Ако не е Гошо, ще е Пешо, ако не е Пешо, ще е Веско. Искаме или единия, или никой. Така ще бъде и занапред. Просто много сме концентрирани и внимателни в това какви хора взимаме, защото за нас съблекалнята и режимът на добро разбирателство вътре в нея е изключително важен.

Вие сте работил в доста юношески формации като треньор. Сега ще настоявате ли в школата да се тренира и да се работи по идентична тактика, каквато вие изповядвате в първия отбор?

– Категорично не. Хората, които работят в ДЮШ (Детско-юношеска школа) не са някакви служители, които ние ще им кажем „Премести това там“ и той го мести. Това са хора с опит, хора, които са работили дълго време в треньорската професия, имат свои виждания. И ние не искаме по никакъв начин да ги обиждаме, като им вкараме вмешателство. Разбира се, че всеки един от тях, ако попита и иска да разговаря, ще му помогнем с каквото можем и ще уеднаквим мисленето. Но не мисля, че това са хора, които трябва да се подхожда с недоверие към тях.
Те трябва да работят по тяхна визия и тертип. Разбира се, че аз виждам по различен начин повечето някакви неща, но във футбола няма грешно. Във футбола има работещо и неработещо. Ако този човек по неговия си начин си постига добри резултати, което означава развитие на млади футболисти, значи е окей.

Източник Официална страница на Пирин във Фейсбук